2010 беше една много скапана година. Не по-скапана от 2009-а, но спокойно могат да се конкурират. Макар че винаги съм смятала, че новогодишните решения са голяма тъпня, взимам едно такова за 2011-а – ще гледам от хубавата страна на нещата и ще търся позитивното във всичко, което ми се случва. И по този повод искам да отбележa най-хубавите неща, които ми се случиха.
Първо, 3 много важни запознанства от изминалата година, без които 2010 наистина щеше да е по-скапана от 2009-а.
Галчи и Марта, моите приятелки, които геройски понесоха коледно-новогодишната ми депресия и всички останали сътресения от паметния 25-и септември насам. За 3 месеца плакахме заедно (буквално), смяхме се, веднъж даже успяхме да напием и Марта, радвахме се на успехите си в личен и професионален план, подкрепяхме се, когато нещата не ставаха така, както ги искаме, мразихме и обичахме околните и посрещнахме новата 2011-а с мъфински писъци и очарование. Вече дори не мога да си представя живота без тях и се надявам, че през следващата година ще си ставаме все по-близки.
Третото много важно запознанство, което прерастна в приятелство със скоростта на светлината... или ако трябва да съм по-точна със скоростта на CBR :D е с един рицар от 21-и век. И макар „ветровитото” начало на отношенията ни, той като един истински психолог, а аз като един истински пациент с нерешим случай, си паснахме идеално. Въпреки че не съм много сигурна дали ще послушам пак съвета му, когато ме прати в устата на лъва, знам, че винаги ще е там да му рева на рамото и това му дава една изключително важна роля в живота ми.
НАЙ-ВАЖНОТО и НАЙ-ХУБАВОТО нещо, което ме сполетя през 2010 е прекрасната ми работа в най-якия офис, в който кракът ми е стъпвал, с най-готиния екип, които може да съществува. Умирайки от скука в потиснатата редакция на „Монитор” или смазващия от глупави и ненужни правила офис на „Интро” никога не съм предполагала, че работната среда може да бъде толкова приятна. Със скоростта, с която фирмата ни се развива, мога да гарантирам, че 2011-а ще бъде пълна с предизвикателства, които ще прегазим като куцо пиле домат и ще даваме все напред. Сигурна съм, че ни очакват само успехи, защото целия ни екип е млад и амбициозен, с неограничени възможности и колоритни идеи. За мен е истинско удоволствие, че имам възможността да работя с тези хора.
И още, благодарна съм, че през изминалата година семейството ми беше все така неотразимо. Двете ми очарователни сестри, моята супер мама и баща ми са ми постоянен повод за гордост, макар абсурдните случки и глупави ситуации очевидно са ни в ДНК-ато.
И понеже предполагам всички се чудят в любовно отношение какво се случва с мен и как така не съм хейтила отдавна – ами, просто се отказах даже да го обсъждам вече. Мога само да благодаря на всички мъже в живота ми, научих по нещо ключово от всеки един от тях иииии.... ами да, това е :D За 2010 си бях пожелала по-малко драма и горе долу през по голямата част от годината успях да го постигна, имаше някои сътресения към края, но това вече е в миналото и почваме от начало. За 2011 позитивно си пожелавам не да няма драма, а да има любов (The secret гласи, че привличаме с всяка мисъл, така че дори да си мисля че НЕ искам драма, пак драмата идва към мен, за това вече си мисля за любов и очаквам да дойде (същото важи за успехите, щастието и парите))
Още хора, които направиха годината ми по-малко ужасна и заслужават специална благодарност са Чикъните, които ми подариха едно незабравимо, безсмъртно, famous лято, Ясен, на който няма смисъл да се обяснявам, той си знае колко безгранично много го обичам, Филип – Филип и Пацо, които с хирургическа точност се появяваха точно тогава, когато имах най-много нужда от добро настроение, другия Филип, без чиито виртуални целувки и прегръдки работните ми дни нямаше да са толкова изпълнени с обич, Кристина и Пешо, които слава богу отново са част от нашия свят, бяхме ги позагубили за момент, екипа на PROFM – Ели, Камен и Деси, които се превърнаха в част от ежедневието ми, макар че по мое мнение трябва да имат повече ефирно време, за да им слушаме гласчетата, Теди и Илиян, които не ми позволиха никога да изглеждам зле, персонала на Марсилия, и най-вече Тодор; Асен, който си е... Асен, с пожелание да престана да се привиждам на приятелите му по крайните квартали; майката на Макс – Катя, която беше първата, която ми съобщи добрата новина, че вече съм студентка (колко ще продължи е отделен въпрос); самият Макс, който си е неразделна част от живота ми forever and ever; всички мотористи от Краси, Дани, Димо и Иво до Easy Riders, на които пожелавам безавариен предстоящ сезон.... Ииииии ако съм забравила някого моля да ме извините не е нарочно, в момента съм преизпълнена с любов към всички, така че това, че не съм ви изброила поименно не значи, че не съм ви благодарна!
А да, много благодарствено се получи, но все пак искам да пожелая много успехи и на любимите си заведения! Mascara, By the way, Mood, Summer Mood, Брилянтин, БИАД (:D), NightFlight, Силикон, La Cubanita, добрите бармани в Cargo, които ми подаряват чаши и всички останали места, на които съм си изкарвала готино и на които ще продължа да трещя!
Всъщност така погледнато май не беше чаааак пък толкова лоша година колкото си мисля. При всички положения обаче съм с пожеланието за една много хубава 2011-а!
Ох, май това е! Обичам ви!
Искрено ваша,
Принцеса Бу
