Любими трагикомични моменти

На всеки нормален човек му се случва да попада в крайно позорни и неудобни ситуации, които обаче, колкото и да са унизителни са адски смешни - дори и да се налага да мине известно време докато ги осъзнаем забавни. Понеже си имам нов фаворит, реших да се обърна назад, за да си припомня подобни случки и се оказа, че не са никак малко. Ето и любимите ми трагикомични моменти:

1. Преди три години, когато бях на 17, отидох с приятели в Ялта, точно след ремонта. Гаджето на приятелката ми (с която тамън се бяха разделили) икаше да говори с мен и аз му казах "ок, ела с мен да ми покажеш къде е тоалетната и по пътя ще говорим". Той обаче нали си е шматка, ме заведе право в мъжката тоалетна, където аз си влезнах най-непоколебимо, извръщайки поглед леко притеснено от писуарите. Като излезнах най-нагло си треснах чантата върху мивката и се заех да си оправям грима и точно тогава естествено влезе младежът, с който се задявах по онова време. Докато се обясняваме какво правя там по дяволите дойде и шефа му, който също се включи в дискусията какво аджеба правим двамата в мъжката тоалетна. Аз вече бях умряла от срам и почервеняла до върха на носа си и си тръгнах бързо бързо от Ялта и следващия път като стъпих там беше около година по-късно, а може би и повече.

2. Онзи ден пък с Филип и Криси седяхме във Виктория и едно момиче много упорито гледаше към нашата маса. Гледаше не, ами зяпаше. 100 часа се чудихме дали не е някоя позната, ама ако беше нямаше така само да ни зяпа, а да дойде. Накрая вече ни беше толкова неприятно, че седнахме с гръб към нея. Но тя продължаваше. Усещахме й втренчения поглед вперен в гърбовете ни. По едно време питахме сервитьора какъв й е случая и той каза "ааами тя май гледа мача" и тогава осъзнахме, че точно над нашата маса има плазма :))))))

3. Още нещо скорошно е как се набих в колата на един непознат :)))) Чакам си аз един младеж да дойде ме вземе и той ми казва че е долу. Всичко много хубаво, обаче долу има две коли, а аз съм кьорава. Гледах странно към едната и човека от вътре ми маха и аз си реших че това е моят кавалер за вечерта и се шмугнах в колата. Ама не! Той беше толкова шокиран, че има жена като мен в колата си, колкото аз бях стресирана, че съм в колата на подобен мъж. Е, от едната куртоазия се запознахме, но аз се счупих от смях....

4. Любимия ми неловко - комедиен момент е как поканих най-безцеремонно в прав текст мъж вкъщи, а той след кратки размишления ми каза, че не е съобразил да разходи кучето по-рано и за това не може да дойде.... Въобще не се почувствах тъпо да знаете :)))) Още по-лошото е, че пича все пак дойде (макар че не беше разходил кучето тц тц тц) и... си тръгна с някаква също толкова безумна причина... Интересното е, че в периода между "дойде" и "тръгна" гледахме телевизия в съвсем буквалния смисъл и далеч не метафора за див и необуздан секс цяла нощ....

5. Дори не мога да преброя колко пъти ми се е случвало да обяснявам колко обичам високи токчета и колко са ми удобни и съответно на следващата крачка да стъпя толкова зверски на криво, че в следващите 2 седмица да не мога да се кача на нищо по-високо от джапанки.

6. Също толкова забавно ми е моето невероятно взимане на стълбите в Ел Корасон по гъз преди няколко години. От първото до последното стъпало. И до сега ми е непонятно как успях да си стъпя с токчето на дясната обувка в подгъва на левия крачол... Като станах първата ми работа беше да се скрия зад приятеля ми и се зачудих дали ми има нещо чак след като бях на безопасно разстояние от заведението. Оказа се, че съм си ударила коляното много лошо, после имаше едни приключения с рентгенови снимки, хапчета, бинтове и тем подобни.

7. Класика в жанра ми е спора с огледалото в Червило, когато глупавото момиче, с което се сблъсках челно правеше абсолютно същите неща, които и аз и се карахме коя да мине първа :))))))) Срам ме е да си призная колко време ми отне докато разбера, че е огледало :)))) А на хората около мен им беше толкова смешно, че дори не можеха да ми кажат какво се случва...

За сега толкова... Убедена съм, че има още много, но в момента не мога да се сетя. Списъкът със сигурност ще бъде актуализиран след време, особено като се има предвид, че напоследък ми случват всякакви абсурдни неща :)))

***Update

ето че се сетих за още един незабравим момент:
На 17-я ми рожден ден отидохме да празнуваме в Double vision (е 17 де, какво се мръщите) с приятелки и майки :) С мама тогава не си бяхме толкова близки колкото сега и в общи линии идеята беше по-скоро да види, че приятелите ми не са страшни, заведенията не са опасни и не правим нищо нередно. Та веселба, видиш ли, станала съм на 17 и в дискотеката пристига любовта на живота ми, който след 2 месеца заигравки (ооо боже драмаааа) най-накря ме награбва пред заведението и естествено точно тогава майка ми решава да си тръгва :))) Ей на това му се вика неудобна ситуация. Мама застана с ръцете на кръста тип поза "Ф" и изстреля "ти трябва да си Даниел... Аз съм майката на Любомира", а той въобще не подозираше за какво става въпрос. Всеки път като се сетя за това си умирам от смях, макар че тогава щях да умра от срам....

workaholic

Хората ми казват, че напоследък работя прекалено много и че съм се фанатизирала една идея повече отколкото трябва. Аз им казвах "Да бе, да, глупости. Това че ходя в офиса през уикенда е нормално при положение че има какво належащо да се свърши". Правейки си чаша кафе и сядайки пред компютъра обаче си дадох сметка, че като че ли хората ми говорят истината..... Какво ме доведе на тези мисли?

ето какво:

Хокей

Най-накрая една адекватна статия относно тазгодишното мъжко първенство по хокей. Аз лично пропуснах сезона, но от коментара на Дани Александров оставам с впечатление, че не е било най-интересното нещо в света на хокея, колкото и малко да го има у нас.
С нетърпение обаче очаквам световното, което ще се проведе в Зимния дворец от 6-ти до 12-и Април (не се въодушевявайте, става въпрос за втора дивизия). В нашата група попадат още отборите на Белгия, ЮАР, Южна Корея, Испания и Мексико.
Спомням си че преди 2 години бях метнала око на един русокос, синеок юар-ец, дано и тази година е тук ;)
За сега нямам особено много информация кой ще играе в отбора, но до колкото разбрах ще се състои от играчите на "Славия" и няколко човека, които ще дойдат от чужбина. Косьо Михайлов ще е на врата заедно с Тодор Петков, а моят любим Жоро Младенов ще е крило в нападателната тройка.
Сега ви оставям на статията на Дани, за да видите що за виц беше първенството ни тази година.

Ние всъщност не живеем никак зле

Напоследък се замислих, че ние всъщност си живеем много добре тук в България. Ако не бяхме прекалено заети да мрънкаме колко ни било зле, може би щяхме да имаме време да се огледаме наоколо и да видим, че положението далеч не е толкова черно, колкото си мислим.
Не съм живяла в чужбина, така че не мога да говоря от собстен опит, но поне от това, което чувам от познати и приятели по "Европата" е доста тежко и много трудно за живеене.
Във Франция например без висше работа не можеш да си намериш. Там такива самоуки псевдоавторчета като мен не само, че нямат шанс за започнат да се развиват в някое издание, ами без магистратура по журналистика или нещо от сорта, въобще никой няма да им обърне внимание. Ами не благодаря! Защо да ходя там, където ще искат да уча някакви глупости години наред докато някой ме забележи, като тук на 20 вече имам опит, страхотна работа и едва ли ще остана без такава ако аз самата не поискам. И не, не става въпрос за това кой познавам, с кого съм спала и така нататък, каквато е нормалната българска реакция. Става въпрос за това, че имам определен талант, който е бил забелязан от правилните хора, които са ми дали шанс и са ми позволили да го развивам навреме.
Една позната пък от около 100 години учи в Германия. Най - накрая завърши медицина и в момента работи за 1600 евро на месец. Ок, до тук добре, ама нали се сещате, че 1000 от тях отиват за наем, а със 600 евро на месец тук не може да се живее, пък какво остава за там....
Дори в Гърция положението е много по-тежко, отколкото у нас. Там пък учениците задължително трябва да ходят освен в държавно училище и в частно, за да могат да си вземат матурите и евентуално да ги приемат в университет. Дори когато това стане положението с намирането на работа не е много по-розово и работят като волове за никакви пари, че на всичкото отгоре и ги "освобождават" без никакво предопреждение.
Така че драги, по-добре спрете малко и се осъзнайте - живеем си чудесно. Който не го мързи и има желание винаги ще работи нещо хубаво за добри пари.
Кризата на трудолюбивите хора у нас няма да се отрази. Никой работодател не е толкова луд да си уволни най-добрите кадри, които вършат работа. А дори и да го направи те ако са наистина добри имат предложения от други места.
Проблема не е в държавата, проблема е в хората. Докато мрънкаме вместо да работим ще получаваме малко пари. Докато си мятаме найлоновите пликчета с боклука от прозореца - градовете ни ще са мръсни. И докато сами не се променим и държавата ни няма да се промени.

Защо мразя свети валентин?

Вчера всички ме питаха и ми се чудеха защо съм толкова кисела. Е, бях яхнала метлата, защото мразя Свети Валентин.
Защо?
На първо място защото е адски преекспониран. Тамън хората престанат да се разпитват какво са правили на нова година и се започва с "какво ще правиш на свети валентин" и това цял месец. Свети валентин, та свети валентин! Подготовки като за абитуриентски бал. Досадна работа. И цялата тази суетня около "празника" ме изнервя ужасно много.
Второ, всичките тия сърчица, плюшени изчадия и балончета са адски дразнещи. За червените рози дори няма да разсъждавам колко са клиширани. Не мога да разбера какво аджеба пречи да подариш цветя или плюшена играчка без повод при положение, че много повече ще изненадат и ще зарадват, отколкото да се знае, че е по задължение, защото е Свети Валентин....
Третото и най-важно е, че хората се ВИДИОТЯВАТ покрай 14-и февруари - изведнъж на всички им омекват коленцата и решават, че са много, много влюбени, панически почват да търсят подаръци и да правят резервации; разхождат се ръка за ръка с малоумни усмивки по лицата тип "ей виждате ли, аз не съм загубеняк - имам си гадже", все едно, че целия свят ги забелязва, но всъщност единственото, което правят е да се разминават със същите видиотили се двойки с малоумни усмивки.....
Четири - от къде на къде някой ще ми казва, че баш на 14-и февруари трябва да засвидетелствам обичта си към някого по някакъв специален начин. Аз като обичам някого му давам да го разбере всеки ден, независимо кое време на годината е. Разбира се по някакъв си мой, леко извратен, в повечето случай неразбран, начин, но определено няма да седна да обяснявам колко съм влюбена и колко обичам отсрещния, само защото бил "Денят на влюбените". И би ми било ужасно противно да чуя "обичам те" само защото видиш ли от мъжа до мен се очаква да го каже точно на този ден.
Петата причина спокойно може да се причисли към първата, но искам да й оърна специално внимание - търговците. От средата на януари по магазините седят червени сърчица и прочее глупости, които ти се набиват зверски в очите в продължение на цял месец. И са навсякъде! И в един момент вече до такава степен ти писва да ги гледаш, че като дойде заветния ден като видш балонче във формата на сърчице ти се повдига.


Все пак се надявам, че хората, които са празнували са си изкарали добре и са се радвали на любовта си. Аз тази година не съм нито влюбена, нито зарязана, за това прекарах един крайно не-романтичен Свети Валентин, но най-хубавия, който съм имала до сега. Предполагам, че се дължи точно на това, че го нямаше онова задължение да си прекарам вечерта с някой конкретен и да го гледам влюбено в очите с ясната идея, че утре пак ще се караме за глупости.

Когато Бубулинка срещна Windows Vista

От вчера си имам лаптоп - най- красивият на света! Бял Toshiba m800. Много е готин и е много джиджан и след малко спорове дори вече ме познава по пръстовия отпечатък. Общо взето със сигурност връзката ни ще е дълга и щастлива, макар че в началото малко се стреснахме един от друг.
ОБАЧЕ... Естествено че има обаче, вие какво си въобразихте... Обаче е с Windows Vista - голяма тесла.
Противно на очакванията (Про) точно това, че е много цветна не ми харесва. Очите ме заболяват, а розовото не е розово, а синьото е като изплакнато. Единственото читаво е зеленото, но все пак препоръчвам сивото, защото е най НЕ дразнещо. В крайна сметка като цяло ми трябва за работа, не за "виж кой си е направил вистата по - шарена".
Бъкано е с разни неща, които въобще не разбирам за какво са, освен допълнително да натоварват. Все още съм в процес на "приятно ми е да се запознаем", така че може би по нататък ще намеря някакъв смисъл във всичките тези неща.
А въпросните "неща" са не само от вистата, ами има и един куп "неща" на тошиба, които също не знам за чий са, но съм убедена, че и те имат някакъв скрит замисъл.
Преди време си мислех, че нещата с my documents не са направени като хората на xp, но сега установих, че видиш ли, можело да бъде и много по-зле.
Да не говорим колко сложно ми беше докато намеря къде всъщност се е скрил еквивалента my computer.
Самите прозорци - и те не са в ред, наистина.
Не знам защо от Microsoft са отделили толкова много време за дизайн, а въобще не са помислили за самата употреба на тези неща....
Плюса, който успях да намеря (за сега, аз ще продължа да търся) е в страничната лента с разни gadgets, защото е адски удобно. За момента съм си сложила лепящо листче (на което пише bubulicious :)) ), календар (слава богу) и часовник.
Влезнах в gadgets download центъра на windows (американския, защото в българския има точно 2 (ДВЕ) допълнения) и си свалих gadget за iTunes. Оказа се че няма абсолютно никакъв смисъл от него.
После си намерих още един gadget, който ти показва луната в каква фаза е - поне да зная кога трябва да ида на фризьор (за който не знае - ако искате косата ви да расте по-бързо трябва да идете по новолуние, което ще е нааааа 25-и този месец).... В момента в който намеря с какво да го заменя ще изчезне от там.
Търсенето на интересни неща за тази лента продължава.
О боже, за малко щях да забравя за глупавата фонетика. Направо не мога да повярвам! От блога на Еленко разбирам, че странните хора от БАН създали този още по странен фонетичен стандарт качен на Виста, където я-то ти е на мястото на ш, в - на ж, ч на мястото на я и всякакви такива безумия, които можеха да се избегнат ако от Microsoft си бяха направили труда да направят поне малко най-обикновен рисърч. Ама пък кой ли да ни мисли нас, и без това сме егати мизерниците. Както и да е - с този проблем се справих най-бързо.

Най-добрата новина е, че като (ако) ми писне да се тормозя с тази виста, в комплекта на лаптопа ми е включен и оригинален XP Pro.

Не знам дали проблема не се крие в това, че ползвам Xp от прекалено много време и съм се пристрастила до болка към него. Когато става въпрос за компютри не съм особен фен на драстичните промени, макар че някой са за добро (както когато минах от IE на Firefox примерно). Но поне съм склонна да ги проверявам. Ще изчакам няколко дни преди да взема крайното си решение за това дали да не сложаXP.
Макар че лаптопа ми е за работа за сега още дори не ми е минавало през ума да слагам Office. Първо трябва да разуча последния бълвоч на Microsoft.....

Добрите дела се възнаграждават!

Преди почти една година (има - няма без две седмици) ходих да ме направят красива в Арлет и още тогава ги възвалих по всички параграфи в стария си блог. Днес случайно си рових из мейла (по принцип избягвам, понеже спама на facebook много ме изнервя) и гледам - ха, нов коментар:
"blagodaria za hubavite dumi.redvam se,ce sme te napravili stastliva.polucavas namalenie za teb i tvoia priatel."
Ако трябва да създавам някаква история в главата си, предполагам, че са се гугълнали и така са попаднали на мойте хвалебствени писания (щеше да е по-яко ако примерно са възхитени от мен и с удивление са ми изчели целия блог, ама да не искам прекалено много от живота, а?). Важното в случая е, че макар и година по-късно съм била отчетена и мога да се възползвам от отстъпката, която си изкрънках...

Поуката в историята е, че добрите дела рано или късно винаги се възнаграждават :)

А колкото и да е странно, онзи ден гледах Слави за първи път от ГОДИНИ и попаднах точно на някаква девойка, която трябваше да мине през всичките възможни позиции баш в салона на Арлет и се присетих с какво достойно уважение се отнесоха към косата ми и маниите ми за запазване на дължината :)

Интересно как и те по същото време са се сетили за мен :)

Което ме подсеща, че може би наистина не е зле тия дни да ида на фризьор.....

А да и сега не си правете труда и вие да си крънкате отстъпки с хвалби, щото номера не минава за всеки :Р

new year's resolutions

Новата година дойде... Даже вече отминаха първите 10-тина дни от нея и макар да ме е хванала следпразнична депресия, съм преизпълнена с оптимизъм и ентусиазъм относно 2009-а :) Особено имайки предвид, че ми се паднаха всички възможни кинти от баници, питки така нататък....

Та през 2009 смятам да (подлежи на допълване) :

В професионален аспект:

- Да бачкам, бачкам, бачкам. Достатъчно се лигавих, време е да се взема в ръце.

- Вероятно да си сменя работното място за такова, което е:
+ по приветливо, не толкова потискащо
+ от което ще изкарвам прилични пари, а не да влагам всичко от себе си за няма и "мерси"
+ с шеф, който ще ме критикува ПРЕДИ да излезе даден текст, а не да каже ПОСЛЕ "а бе аз имах някои забележки", но и такъв който да отчита когато нещо е направено хубаво. (Имала съм такъв шеф. Липсва ми!)
+ отново: работа, от която да изкарвам пари :)

- Евентуално да запиша висше, което вероятно няма да завърша, но поне мама ще е спокойна за година - две

В личен :

- Да попътувам из Европа

- Да спра да киселея

- Да започна да пия по-малко от 3 кафета на ден и да не наблъсквам толкова много захар в тях

- Оу, това е важно: Да си лягам по-рано и съответно да ставам по-рано.

- Да не отказвам партита без основателна причина. ("не съм на кеф" не е основателна причина)

- Да си оставя косата да порасне най-накрая

- Да сваля заветните 4 килограма


В любовен план:

- Да не се поддавам на прекалено драматични любовни авантюри.

- Всъщност като се замисля НИКАКВА драма повече. Стига ми толкова

- Очевидно да спра да очаквам някой да ми разказва приказки за лека нощ и да започна да си ги чета сама... макар че в книгата ми с приказки ирония няма.

- Важно! Да ходя на срещи с повече хора, за да не се мятам директно на врата на първия, възможно най-неподходящия за мен човек.

- Да се наслаждавам възможно най-дълго на single & fabulous живота ми ;)

Честита Коледа!

От Бубулинка и компания :)))))

Вълшебни приказки

Днес попаднах на може би едно от най-приятните места из интернет пространството. Prikazki.com е точно това, което търсех, след като днес с много голямо разочарование осъзнах, че на пазара няма една хубава, голяма, дебела книга с приказки. Има само разни извращения тип "приказка за 5 минути" с големи плюшени корици и вътре към 10-тина приказки по една страничка. Не, че не се радвам като детенце на моята книжка пъзел "Приказки за принцеси" де...
Но все пак покрай всичките тези "екстри" се губи истинската магия на приказките и въображението, което можеш да вложиш, когато пред себе си имаш само текст. САМО текст! Никакви wanna be Дисни илюстрации!
Та общо взето приказки.ком до някъде дава въпросната сцена, на която фантазията ти да се развихри с пълна сила, която аз днес се опитах да намеря в книга... Може би трябваше да се досетя, че в 21-и век ще ми е по-лесно да я намеря в он-лайн адрес, отколкото в книжарницата, ноооо какво да се прави - в това отношение съм малко старомодна.
Горещо препоръчвам да отделите час-два в четене на приказки. Когато си по-голям и вече понатрупал опит, звучат по много по-различен начин, отколкото в детството. Ще се изненадате колко много отговори ще откриете в тях.