Рекламна пауза

Знам, че определено съм далеч от средностатистическия зрител, но дори и мен не може да подмине раздразнението от телевизионните реклами.
Гледам телевизия само вечер и то далеч не всеки ден. Само от време на време, когато вечерям с нашите. Новините по 3 канала (не питайте) и после "От местопрестъплението: Маями" по Диема 2. И точно по това време, дадено от Бога за ядене и почивка, се налага да гледам реклами на препарати за почистване на тоалетна или дамски превръзки. Да ни е сладко!
Спомням си първия път, когато с мама и тати водихме този разговор - беше заради една реклама на тоалетното пате дето летеше из банята и накрая цопваше в чинията.
Отвратителна работа.
А още по тъпото е, че след нещо такова дават реклама на вафлички примерно. Интересно как ще ти се прияде вафла, като преди това някакво бебе е скубало като невидяло ролка тоалетна хартия :? Или пък оная дето гушка заека и накрая пак се оказва реклама на тоалетна хартия.... Какво го е правила тоя заек не искам да знам.
Както и да е, разбирам че по това време на денонощието е най-гледано, но все пак, си е потресаващо гнусно. Никога не съм разбирала как някой може да е толкова алчен, че да не се съобрази с това.
Да не говорим, че нито на мен, нито на който и да е от познатите ми, тези реклами не ни влияят по някакъв начин. Човек си купува какъвто перилен препарат му харесва и му е по джоба, едва ли ще мине от Ариел на Тема, само щото леля Мария от рекламата е казала така. Ами оная с парфюма? Да, да, същата с отвратителната коса в още по отвратителен цвят и тъпо гледащата продавачка. "Аз не съм с парфюм, ползвам еди какъв си прах за пране". Хората точно така си говорят по магазините и въобще не се притесняват за комисионните, да знаете.
Единствената полезна реклама, която съм гледала през живота си (ако изключим онази паметна реклама на сладоледите "Делта" преди 15-сетина години) е на серията Repair and Shine на Fructis от Garnier. Но пък аз по принцип си ползвам продуктите за коса само от Fructis, така че....
И освен, че като цяло не виждам никакъв смисъл от рекламите (нещо като те интересува, например тарифен план на Мтел - отиваш и питаш. Аз така минах на Surf & Talk 250 и чак после обърнах внимание на рекламата) те са и изумително тъпи! ТЪПИ!!! Не може да сте пропуснали последните 2 реклами на Мутирама, който трябва да ги изгледаш поне 15 пъти, докато им схванеш смисъла на първата част - а именно, че в големите магазини за техника не ти обръщат достатъчно внимание, колкото специализирания магазин Мултирама. Освен, че е тъпа реклама и е и още по-куцо реализирана, първо защото пича изглежда откровено малоумен, мацката, която би трябвало да въплъщава Тринити от "Матрицата" е дебелогъза и това, в което са я облекли й е голямо, което я прави да изглежда още по-зле, и трето девойката дето я гласят за момиче на Бонд прилича на селско дете обичливо и си "изиграва" ролята потресаващо.
За сапуните пък дори нямам какво да кажа. Ще ме извиняват от "Dove", но колкото и да съм фен на продуктите им ще продължавам да използвам душ гел, а не сапун, когато се къпя.
Разбира се с времето като гледам подобни реклами започвам само да въздъхвам и да не им обръщам внимание, преглъщайки раздразнението си, но завинаги ще съм отвратена от тоалетната белина и всички подобни продукти във времето, в което вечерям.

Don't go making all this promises....

... you know you cannot keep

Днеска цял ден си я припявам тази песен. Най-вероятно защото беше първата, която iTunes-a ми пусна, когато станах да пия кафе, а пък после iPod-а усетил настроението ми я завъртя няколко пъти. А пък и обожавам Savage Garden и тази песен конкретно, защото е тотално в тон с нещото, което най-много мразя: да ми дават обещания, които не възнамеряват да изпълнят.



Don't go making all these promises
you know you cannot keep
There's a time to play a king and a
time to be a thief
'Cause if you're making all these
promises you know you cannot keep
You know time will be the thief and
your fallen king end up alone

Какво ще носим тази зима?

За мое, и предполагам на много други хора, съжаление зимата се приближава с бясна скорост. Само до преди няколко дни се излежавахме на припек, а вчера като излизах трябваше да си обуя ботуши, да си облека дебелото яке и да се увия хубаво в шал.
Като стана въпрос за шалове бъдете сигурни, че имате поне няколко на закачалките си тази зима, защото определено ще ви трябват. И не само заради студа, а за да сте и в крачка с модата. Всъщност се подсигурете с всякакви наметала, пелерини и мантии, защото ще са the bomb този сезон. Това диктуват световните дизайнери. Ще се носи дори пончо, което за мен е напълно непонятна дреха.

Друго, което ще е много полезно тази зима са плетените дрехи. Но такива на дебели плетки, вълнени, така че едновременно топлят, а са и суууупер стайлиш. Аз лично съм много доволна от тази точно тендия, защото винаги много съм се радвала на плетени дрехи.

Специално за любителите на кожени дрехи, дизайнерите тази година се постараха да наложат и тях. Докато миналата година коженото якенце беше задължително за всяка дама, тази година далеч не спираме до там - панталони, клинове, колани, гривни и всякакви други аксесоари, стига да са от кожа. Идеята е да се постигне някакъв лек рок-чик вид. Така че хващайте guitar hero- то, за да добиете правилното усещане с какво самочувствие трябва да носите дрехите тази зима.

Още нещо, което обикнах от пръв поглед в тенденциите за идната зима са скъсаните чорапи и чорапогащници и всякаквите бримки и дупки по тях. Това ще ми спести ужасно много пари и мъки. Намирам го за просто страхотно и невероятно полезно. Урааа. Това е най-лесното за докарване. Изненадващо даже седи много готино, когато е съчетано с правилния аутфит.




Най-голямата ми радост този сезон обаче са ботушките, които задължително са над коляното.



Ако до скоро се асоциираха с проститутския период на Джулия Робърт в "Хубава жена", то тази година очевидно ще им се нагледаме във всякакви разновидности. И най-най-най-хубавото е, че на колкото по-висок ток са, толкова по-добре. Не мисля, че мога да бъда по щастлива. Остава въпроса от къде ще се сдобием с такива, защото честно казано като ходих на разузнавателна обиколка по магазините не видях кой знае колко разновидности, а тези на които попаднах бяха или с безбожни цени или далеч не това, с което искам да бъда засечена по улиците.

Могат да са велурени



или пък кожени



Най-десните ме изпълват с радост - знам, че са Rodarte, но ме е страх да се разтърся, за да им видя цената.

За сега от мен това. Скоро очаквайте втора част, но ако нямате търпение да се образовате от мен, хвърлете един поглед в fashionising.com, който е и основния ми извор на знание.

Стани фен!

Fanopic си е съвсем ново поколение сайт за социализиране. Основната идея е, с прости думи, че събира хора със сходни интереси, които да обсъждат, да си пускат линкове, клипчета и така нататък.
На мен идеята ми се струва много свежа, защото всичко е събрано на едно място, а не примерно като форумите да подскачаш насам - натам и да четеш хаотично мнения. И винаги да се намери някой да те нахрани.
Освен това по всяко време можеш да си създадеш собствена фен тема. Аз веднага направих страница на Dead by Sunrise, ама както се казва и сам войнът е войн и за сега съм си единствения фен :D.
Много лошо ще е ако обаче се напълни с разни невръстни тийнейджърчета, които да... оклепат нещата с типичното невръстно тийнейджърско държание.
Общо взето единственото, което не ми хареса е, че в началото много трудно се ориентирах из сайта кое къде е, ама то това може и да е защото аз по природа съм си доста объркана с посоките. Като свикнеш всичко си е наред.
Иначе регистрацията си е стандартна, а пък ако толкова много те мързи можеш да си разглеждаш и без такава. Пълно е с интересна информация, разделена по теми, която чака да бъде прочетена и на която да станеш фен. (никога не съм харесвала думата "фен" ама сега няма да изпадаме в подробности.)
Един вид е като една по-шарена и по-усъвършенствана уикипедия. Браво за което!
Само че жална им майка на модераторите. Стискам им палци и им пожелавам успех от все сърце! Както винаги екипа на Свежо ни радва с хубавите си идеи :)

Бубулина сред природата и рева на моторите. Каква поезия!

С времето се убедих, че да караш мотор не е просто действие. То е призвание. Освен това не всеки, който яхне мотор става за моторист. И още куп такива неща, които само те си разбират и май докато не станеш един от тях няма как да им разбереш моторджийските социални/морални норми or something.
Тъй като аз обаче съм достатъчно напориста, за да се превърна в почти вътрешен човек, реших да събудя репортерското в себе си (което спи дълбок зимен сън от много отдавна) и да ви разкажа как минава един еднодневен мототрип.
Като начало е много важно предната вечер да не пиеш, да си легнеш рано и да се наспиш хубаво, за да си отпочинал и да имаш сили и място за всичкия адреналин, който ще погълнеш на следващия ден. Това са 3 неща, които пропуснахме. :)
Също много важно е да си облечен подходящо, защото както още първия път, когато тръгнах извънградско с мотор ме предупредиха - всяко облаче, което застане пред слънце сваля температурата рязко. И осезаемо. И вледеняващо.
С други думи: якенце на звездички, кецки с пайетки и чорапи над коляното под дънките биха свършили работа в разгара на лятото, ноооо по това време на годината са доста неподходящи.
Anyway, след като се събудихме и се облякохме се появяваме на сборният пункт в Надежда някоя-си-част-там с около час и половина закъснение, но както се оказа далеч не сме единствените. И започваме да се подготвяме за път с по кафенце, цигарка и бонбонки Бонибон, които продават само в Надежда.

Обсъждаме на къде ще поемем, защото се оказва, че над първоначалната ни дестинация са надвиснали черни облаци, които ще ни развалят кефа. За това решаваме да тръгнем на другата страна - към Батак. Пътя се очертава да е чудесен - има си малко магистрала, после завойчета, достатъчно места за спиране да се яде и общо взето всичко, което е нужно за един хубав трип.
Основната идея да се съберем беше, за да сефтосаме на Ради новия мотор - Suzuki Hayabusa, който както и сами сте се досетили е нещо феноменално, страхотно, невероятно, но защо аз като любител не мога да кажа, щото нищо не разбирам :D На мен ми се стори готин. Красив е, добре изглежда, а е и хубав цвят. :D

Разбира се се правят няколко снимки, за да увековечим събитието и да разправяме на внуците "а аз като бях млад бях мноо готин моторист" или в моя случай "а аз като бях млада бях много щурава и постоянно се чудех в какви глупости да се забъркам. Ма пък беше весело"


След като всякакво чувство за стил ми беше направено на пух и прах от упорството на Декана (при който бях през по-голямата част от пътя, мерси за возенето Митко) трябваше да си сложа наколенки (и слава богу), най-сетне потеглихме с няколко часа закъснение.


Като за неделя ни беше доста трудно да се измъкнем от София, трафика си беше почти като в делничен ден. Което на мен не ми пречеше особено, защото аз всъщност обичам да се возя из града, много по-различно е от возенето в кола и въобще имаш един съвсем друг поглед върху нещата. Даже имахме време за снимки по светофарите, от които един нямаше да не ни хване червен.

А пък тази ми е любимата - на Цариградско

Искам да отбележа за протокола, че този път нямах абсолютно никакви проблеми с магистралата. Предния път, през лятото, като минавахме по нея, за да стигнем до Костенец бях напълно убедена, че еееей сега ще умра. И то ако не се пребием, ще си пукна от страх ей така като едното нищо. Този път обаче далеч нямах такива проблеми, даже ми беше много готино. И на отиване и на връщане.

Пуш пауза


И продължаваме напред



Разбира се един трип не е нищо без спиране за похапване на шкембе (което аз пропуснах, ама че гадост, никога няма да разбера това как го ядете бе хора!) Според мен беше грешка да спрем да ядем толкова рано, защото естествено звеееерски ни домързя.

И както каза мъдро Дани "Миг-миг, хап-хап и после клюв-клюв" :D :D :D
Следващата ни спирка беше на някаква крайпътна полянка на която се поизтегнахме малко, защото както вече споменах зверски ни домързя и нямаше как. Но беше истинско блаженство. Там се разминахме и с една много голяма компания гръцки мотористи. Бяха около 10тина.


В крайна сметка с триста мъки и много мързел стигнахме до Батак.

където изпоналягахме, кой с биричка кой без...


някои даже поспахме, одремани от слънцичето...


(да, това съм аз спяща на поляна, не съм изпаднала в истерия заради мухите и всъщност въобще не мрънках, можете ли да повярвате? Даже ми беше много хубаво! Гордея се със себе си! Както Криси каза - Боже, Бубулина сред природата и рева на моторите! Каква поезия!" :D)


Но за съжаление не след дълго трябваше да тръгваме на обратно, защото стана 100 часа, а след като се стъмни щяхме да изпукаме от студ. Както и стана между другото, защото се наложи да спрем, тък като Киро скъса "жило", което убийте ме, но нямам никаква идея какво значи.

Типичното - един върши работа, а останалите дават акъл отстрани


Ама пък не се оплаквам, кво? Аз имах време да се снимам :)

аха-аха и ше го подкарам. Мисля да си купя и на себе си едно такова :)

И накрая героите се прибраха за едно последно кафенце преди всеки да си изпоприпада в леглото.
Резултатът? Резултатът е че гърба ме боли толкова невероятно, зверски много, че дори не мога да си разкопчая сутиена сама. Мога да спя само по корем и не мога да се пресегна да си взема чаша от рафта без да изохкам. Въпреки тези мъки обаче се чувствам феноменално добре и мисля, че хубавото настроение ще ме държи още поне няколко дни.
Гледайки мрачното време навън си давам сметка, че това ми беше последното возене за тази година и няма как да не съжалявам горчиво от този факт. Ноооо c'est la vie, другият сезон ще е в пъти по-яко, нали?!

Сексът и София

Купих си тази книга от една страна в подкрепа на българските чиклит автори, от друга от любопитство да видя как се справят те. И останах ужасно разочарована.
Такъв буламач през живота си не бях попадала, да не говорим, че дори не можах да я дочета, защото ме изнерви безобразно много.
Кой е тоя глупак одобрил тази книга за издаване? Кой е този редактор, дето е ако въобще е чел е бил със затворени очи? Това е пълно безумие! Цялата книга е пълна с такива безсмислици и такива глупости, че дори нямам думи да опиша колко съм възмутена.
На първата страница попадаме на изречение "Аз съм от Силистра и това е МОЯТА София". На втората страница пък четем "Имам две софийски братовчедки....
Едната дойде четири години преди мен"
И въобще цялата,... цялото НЕЩО е пълно с подобни изречения, които те карат да забиваш нервно нокти в корицата.
И дори да приемеш, че се разказва за някаква тъпа селска курва (прощавайте, ама това е най-правилната дума) дошла със селските си амбиции да вирее из София и да спи с горе долу всеки срещнат, то начинът по който тази толкова драматична и неклиширана история (която спокойно можем да прочетем в очите на доста голям процент от жените дошли от някъде си) е описана може буквално да те влуди!
Ще ме прощава авторката София Х, ама който я е подкрепял в написването на роман може би е трябвало да й каже, че книгата - това не е блог пост, не е статия, не е дописка (макар че и тях не можеш да ги напишеш толкова патраво, колкото това нещо) и не би трябвало просто да си изсипваш произволно мислите, както ти падне. Това е и основната причина поради, която не можах да дочета книгата - всяко второ изречение завършва с многоточие, всяко трето е на нов ред. Понякога дори по на често.
Другото, което преждевременно прекрати упорството ми беше, че така и не успях да проследя самия сюжет, защото е представен толкова нескопосано и хаотично, че за да си в час трябва да си водиш записки кога с кого е спала и после този някой къде се появява отново.
Въобще много съм разочарована. Очаквах една много готина история, а се оказа, че съм си хвърлила парите на вятъра, защото тази книга определено не заслужава 10-те си лева.
Имам още много забележки като например: коя съвременна жена седи нещастно взираща се в телефона си?; коя нормална жена се чуди да каже ли на някого, че го обича? и още куп подобни, които авторката нямаше да опише (а и да прави и чувства) ако познаваше истински живота и манталитета на София и столичната жена.
Ако не друго, то поне намалих значително употребата на многоточие след това преживяване. ;)
Дали да не взема аз да напиша най-накрая едно романче да покажа как се прави?

Моят фаворит

.... може би



Smoke another cigarette
It kills the pain
That's all that's left
Of me anymore

Choke on all of my regrets
Feeling the strain in every breath
Stumble as I crawl

Then I fall into you
And I fade away
I fall into you
And I fade

Like a crutch you carry me
Without restraint
Back to a place
Where I am not alone

I'm a man whose tragedies
Have been replaced
With memories
Tattooed upon my soul

Then I fall into you
And I fade away
I fall into you
And I fade

You said time to tear down the walls
You know not everything's your fault
But in a way
Our mistakes have brought us here today
You say just look how far you've come
Despite all those things you've done
You'll always be the one to catch me when I

Fall
Into you
And I fade away
I fall
Into you
And I fade

Say goodbye to yesterday (Say goodbye to yesterday)
I made it through
I made today
Despite what I was told
You were there to rescue me (You were there to rescue me)
You shine your light so I could see

Then I fall
Into you
And I fade away
I fall
Into you
And I fade

Out of the Ashes

Колкото и да не съм съгласна с новия имидж на Честър, не мога да не се изкефя невероятно много на появата на клипа към песента "Crawl back in" от албума "Out of the Ashes" на Dead by Sunrise.
За непросветените ще разясня, че Dead by Sunrise е проект на Честер съвместно с Julien K, съвсем страничен и нямащ нищо общо с Linkin Park. Е, почти де... И сега, за да не си задавате невероятно тъпия въпрос, който чета на всякъде из нета - Не, това определено не означава, че LP се разпадат. Дори напротив - готвят нов албум.
Та, албумът "Out of the Ashes" се очаква в iTunes на 13 октомври, демек другата седмица, и от това, което до сега чух от него в myspace страницата на Dead by Sunrise се очаква да бъде умопомрачително жесток, както повечето неща, в които има пръст моя-бъдещ-но-без-да-го-знае-съпруг Честър. Честно казано като звучене не са различава чаааак толкова много от LP, но пък и в същото време са много далече от тях. Заложено е доста на разни електронни работи, които аз не разбирам и осезаемо се усеща (още не мога да кажа положително или отрицателно) липсата на рапирането на Майк Шинода. Малко по-хард са от LP, до колкото може да се говори за хард в този стил (какъвто и да се води той). Песните са някакси по-депресивни и още по мрачни, макар че не си представях и това как може да стане иии да, като цяло нямаше как да се направят с Linkin Park.
Което на мен не ми пречи по никакъв начин. Важното е че тракове като "Morning After" и "Let down" видяха студио, бяха разкрасени и звученето им сега съвсем ме кара да настръхвам от кеф, както винаги ми се случва, когато чуя някое много яко парче.




Единствената ми отрицателна забележка е към модната линия на Честър -Ve'cel. Разбирам, че модата е, за да изразиш себе си по някакъв начин, ама когато видя мъж с деколтенце като на снимката по долу, косата ми направо се изправя от самосебе си. Явно се опитва да си докара вид на предрусала рок звезда, ама чак се замислям за предбрачно споразумение като го гледам в такъв вид.


Но пак си го обичам де :))) Особено такъв потен и изморен :)

Още ми е трудно да взема решения кое от чутите до сега парчета ми харесва най-много. За настоящото ми меланхолично настроение "Fire" е най-подходяща. Но както и при Linkin Park, така и при Dead by Sunrise песните хем имат нещо общо, хем всяка от тях е толкова различна, че няма как да имаш фаворит. За това оставям на вас да си изберете произволно. Момчетата се кълнат че тази вечер ще пуснат целия албум на MySpace страницата си.


No need to hear your voice
Or see your face
To know that you are with me
No need to kiss your lips
Or hold your hand
To know that you can feel me
I know that you can feel me

Earthquake!

По принцип не мога да кажа, че съм от онези параноични ненормални хора, които постоянно се оглеждат и чакат да се случи някоя катастрофа или пък като чуят за някой нов вирус моментално се шашкат как едва ли не вече са болни от него. Хипохондрията далеч не е моето нещо, нито пък параноята. Никога не съм се замисляла какви природни стихии могат да ни застигнат или пък да звъня през 15 минути на любимите си хора да ги питам дали всичко е наред. Да, разбира се, че се притеснявам за близките си, но пък и то с гадже моторист няма как да не си на нокти постоянно, да не говорим, че преди време страховете ми си бяха оправдани. Но въпреки това всичко си е в границите на нормалното, никога не съм прекалявала със загрижеността си.
Напоследък обаче ме гони някакъв постоянен страх от земетресения. Не знам защо, още по-малко знам от къде се пръкна. От няколко седмици насам постоянно имам усещането, че земята под краката ми се разлюлява и погледа ми винаги е прикован в лампите, понеже те са ми най-сигурния показател. Много е странно.
Помните ли последното земетресение в София? Беше ужасно! Но все си мисля, че ако трябваше да ме обзема подобен страх трябваше да е тогава, а не почти година по-късно. Откачена история. Преди малко пък, докато се рових да намеря някаква информация за въпросното земетресение попаднах на това. Направо много ми помогна да се успокоя, благодаря!
Най-странното, да не кажа крийпи (хубава дума :) ) е, че снощи сънувах земетресение и мога да се закълна, че даже го усетих и се събудих от него. Оказа се обаче че е само в главата ми. И си заспах пак, на сутринта не помнех че съм го сънувала, но явно не съм единствената, която е била споходена от същия сън и някой във фейсбук се беше допитал до съновника какво значи. Разбира се, както и за всичко останало зависи къде ще го провериш: в половината съновници пише, че е на хубаво, в другата половина значи катастрофи, смърт и неуспехи.
Аз лично не възнамерявам да се подвеждам по някакви глупави съновници, най-малкото защото тези неща за всеки човек са си индивидуални. Вместо това с интерес ще следя какво ще ми се случи и ще се надявам страховете ми този път да са безпочвени и просто да ми мине от самосебе си.
А пък може и просто да полудявам, кой знае....

shining like a star

Няколко необработени кадъра от сесията, която Стенли геройски ми засне. Честно не знам с какви сили изтрая първо да ме гримира два часа и после да ме снима още близо три, но аз съм много благодарна и супер щастлива от резултата. Предпреждавам, че хубавото тепърва предстои....




Фотограф: Стенли
Грим: Стенли
Стайлинг: почти Криси
Kоса: Любимата ми преса на Rowenta