Valentine's day v. 2.0

Знам, че ви бях обещала пост за Харли Куйн, ама той ще дойде малко по-късно, тъй като ме е ударила свети валентинската треска.
Миналата година написах един пост на тема "Защо мразя Свети Валентин" и тъй като 14-и февруари се приближава с бясна скорост, а аз все още поддържам горещо разсъжданията си, ще ви припомня за какво ставаше въпрос:

Вчера всички ме питаха и ми се чудеха защо съм толкова кисела. Е, бях яхнала метлата, защото мразя Свети Валентин. Защо? На първо място защото е адски преекспониран. Тамън хората престанат да се разпитват какво са правили на нова година и се започва с "какво ще правиш на свети Валентин" и това цял месец. Свети валентин, та свети Валентин! Подготовки като за абитуриентски бал. Досадна работа. И цялата тази суетня около "празника" ме изнервя ужасно много. Второ, всичките тия сърчица, плюшени изчадия и балончета са адски дразнещи. За червените рози дори няма да разсъждавам колко са клиширани. Не мога да разбера какво аджеба пречи да подариш цветя или плюшена играчка без повод при положение, че много повече ще изненадат и ще зарадват, отколкото да се знае, че е по задължение, защото е Свети Валентин.... Третото и най-важно е, че хората се ВИДИОТЯВАТ покрай 14-и февруари - изведнъж на всички им омекват коленцата и решават, че са много, много влюбени, панически почват да търсят подаръци и да правят резервации; разхождат се ръка за ръка с малоумни усмивки по лицата тип "ей виждате ли, аз не съм загубеняк - имам си гадже", все едно, че целия свят ги забелязва, но всъщност единственото, което правят е да се разминават със същите видиотили се двойки с малоумни усмивки..... Четири - от къде на къде някой ще ми казва, че баш на 14-и февруари трябва да засвидетелствам обичта си към някого по някакъв специален начин. Аз като обичам някого му давам да го разбере всеки ден, независимо кое време на годината е. Разбира се по някакъв си мой, леко извратен, в повечето случай неразбран, начин, но определено няма да седна да обяснявам колко съм влюбена и колко обичам отсрещния, само защото бил "Денят на влюбените". И би ми било ужасно противно да чуя "обичам те" само защото видиш ли от мъжа до мен се очаква да го каже точно на този ден. Петата причина спокойно може да се причисли към първата, но искам да й оърна специално внимание - търговците. От средата на януари по магазините седят червени сърчица и прочее глупости, които ти се набиват зверски в очите в продължение на цял месец. И са навсякъде! И в един момент вече до такава степен ти писва да ги гледаш, че като дойде заветния ден като видш балонче във формата на сърчице ти се повдига. Все пак се надявам, че хората, които са празнували са си изкарали добре и са се радвали на любовта си. Аз тази година не съм нито влюбена, нито зарязана, за това прекарах един крайно не-романтичен Свети Валентин, но най-хубавия, който съм имала до сега. Предполагам, че се дължи точно на това, че го нямаше онова задължение да си прекарам вечерта с някой конкретен и да го гледам влюбено в очите с ясната идея, че утре пак ще се караме за глупости.

Подписвам се под това. Отново.
Но трябва да се признае, че незнайно защо, дали заради кризата или заради нещо друго, лудостта я няма тази година. До въпросният ден на влюбените остава по-малко от седмица, а сърца и рози не се виждат от никъде! Ура!
Само по новините вчера се опитаха да приказват нещо за най-романтичен град, ама не си направих труда да слушам особено задълбочено. Предполагам, обаче че до неделя ще бъдем затрупани с любовни глупости. И все пак е само една седмица. Преди беше поне месец.
Доволна съм. Така имам чувството, че миналогодишния ми пост се е чул от народа.
Понеже АЗ СЪМ СТРАХОТНА и моите приятели са също толкова страхотни, обмисляме да посрещнем китайската нова година, която много удобно се пада на 14-и ;) , в някой стриптийз, продължавайки традицията от миналата година. Който иска може да се присъединява, няма значение дали е single или taken или каквото и да е там, ние етикети не лепим!
А и на никой не му пука всъщност :)

Ok, I admit it

Когато греша - греша. Това е.
Случва ми се рядко разбира се, но да речем, че има някакви невинни ситуациики, в които не съм права. И случая дори не става въпрос за нещо което съм казала или направила, а само помислила. Я, колко невинно :)
За да не ви държа в напрежение...
Става въпрос за Batman: Arkham Asylum - една великолепна игра, за която не мислех нищо хубаво :)
Anyway, по принцип не обичам да се отдавам на гейминг, тъй като имам зловещия навик да се отплесвам, но след като имам болезнено много свободно време реших да я тествам. И разбрах защо хората толкова се прехласват по нея и я обявяват за игра на годината и тн и тн.
В смисъл - играта е страхотна. Аз не играя каквото и да е все пак :P Доста е крийпи и като нищо може да ти докара кошмари, но въпреки това си заслужава да се пробва.
При положение, че не съм особено компетентна в областта, а нямам и намерение да се правя, няма да се обяснявам в подробности, а ще ви кажа само да я тествате. Ако не ви се дърпа цялата игра, то от официалния сайт можете да си дръпнете демото.

Колкото до историята - Жокера се ебава с Батман (както обикновено), и го затваря в Аркам, където го прави див и щастлив (както обикновено), и предполагам, че накрая си го изяжда (както обикновено).
Това, което най-много ми харесва е, че се придържат много точно към биографиите на героите и макар да са ги променили визуално, диалозите са едно към едно с Batman: The Animated series (на които се бях отдала тези дни). А бе въобще много е яко.
А и съм много "за" новия аутфит на любимката си Харли Куйн, но за нея ще ви разкажа в следващия пост, тъй като мацката си заслужава да й се обърне повече внимание.

П.П. Вземайки под внимание, факта, че АЗ СЪМ СТРАХОТНА, все пак предпочитам Asassin's creed и с нетърпение очаквам втората част да излезе за PC, което fyi ще стане на 5-и Март за ЕС. Вълнувам се! :)

Profile disabled?!!!

Аз официално бях изтрита! Заличена!
Изтриха ми фейсбука!
Причината все още се изяснява, но като цяло доколкото разбрах от нова година модераторите, или квито и да са там, на сайта са погнали яко всякакви нарушения на правилата (както каза Тодор - реклами, глупости, путки, майни). Та покрай админските ми права в групата на Интро си го изядох и аз. Ходи обяснявай, че нямаш общо.
И какво подяволите значи "Profile disabled" при положение, че сън не спаха да изтрият всичко де що е свързано с мен?! Да си го бяха написали "Ня ня ня, изтрихме те!". Disabled предполага, че нещата могат да се оправят, а хич не изглежда като да е така.
Anyway, в случай че се чудите как да изгубите 1600 снимки, 700 и кусур приятеля, рилейшъншип статуса си и разни други неща от много висока сантиментална стойност - ползвайте фейсбук всеки ден ;)
О да, даже няма да получите и никакво обяснение. Просто ще бъдете заличени.
Чакам всеки момент Арнолд Шварценегер да се появи като в "Заличителят" и да каже "You have been erased!" с гадния си швабоподобен акцент.
Fuckers!
Да, ако се чудите, много съм ядосана и съм супер разстроена.


П.П. Понеже не съм спряла да бъда СТРАХОТНА имам нов профил на същото име. То само тва ми остана - едното име... Него поне не могат да ми го вземат!

I'm losing it!

Напоследък съм ужасно хаотична. Не, че при мен някога е имало ред, ама направо му изпускам края тия дни. Наистина. А това би могло да бъде притеснително.
Безпорядъкът превзе първо действията ми, после мислите ми, а сега дори сънищата ми нямат абсолютно никакъв смисъл.
Когато преди няколко месеца започнах да сънувам кошмари, които не ми дават мира, поне сънувах нещата от които се страхувам или поне по някакъв начин бяха свързани с тях - войни, сватби, мотори, наводнения, земетресения, инвазия на извънземни, нещо лошо се случва с любимите ми хора и аз съм безсилна да го спра по какъвто и да е начин...такива работи, сещате се. Обаче кълна се, в това, което сънувах снощи нямаше нищо смислено.
Но дори и да оставим на страна сънищата, които колкото и да ми се иска няма как да режисирам (хм, но пък мога да събера и да напиша сценарии... да!) си остава проблемът, че напоследък не мога да си събера мислите на едно място и да се концентрирам върху дадено нещо поне за мъничко.
Даже си направих експеримент - онзи ден си седнах в една Ондичка (за мое голямо нещастие се оказа, че се е превърнала в училищното кафе на английската, но както и да е), извадих си едно листче и се заех да си философствам за отношенията между хората - нещо, върху, което мога да размишлявам, при нормални обстоятелства, с часове. Само че и това не ми се получи. Като погледнах крайния резултат се оказа, че през цялото време споря сама със себе си и нямам никаква идея в този период от живота си каква теория поддържам за връзките. А това до сега не ми се беше случвало.
И го намирам за ужасно нечестно, защото да си изреждам мислите точно по този въпрос винаги ми е помагало да се взема в ръце и да си поема дълбоко въздух. Явно съм на път да се удавя в този объркан и кризисен свят.
Колко е тъпо само да спориш със себе си!
НО! Тъй като АЗ СЪМ СТРАХОТНА, оптимистът в мен се обажда и твърди, че всичко ще се нареди. А за да го постигна ще направя второто нещо, което дава покой на душата ми - ще разглеждам обувки!!!
:))))))

Принцеса Парцалеса

Имало едно време в едно далечно кралство една принцеса. Тя се казвала Парцалеса. Живеела в охолство и веселие, а баща й я обичал толкова много, че й позволявал постоянно да си вее полата на където й щукне.
И така расла необезпокоявана от никой и от нищо принцесата докато не навлязла в тежък пубертет и не развила синдрома на разлигавеното богаташче, което си има всичко. В изблик на бунтарско поведение принцеса Парцалеса започнала да се друса с мак и да изпада в невиждани състояния. Баща й години наред се борил с нейната наркомания, пращал я в най-различни клиники, но тя просто била прекалено разглезена и прекалено пристрастена. Тъй като никой не я искал за жена, а той взел да се разорява с лечението й, не му останало никакъв избор освен да прогони навеки от дома си и да я остави да се оправя сама в тежкия живот.
И така Парцалеса се озовала на пазара, където дочула, че в съседното кралство ще се вдига бал. Тя много искала да отиде, защото нали, по принцип си е party girl, и не може да има веселба без нея. Само че нямала пари да си купи рокля. И понеже била царска дъщеря не можела да работи нищо. Маникюра трябва да се пази. За това почнала да проси.
Обаче хич не й се получило. На един минаващ момък земеделски търговец му станало много мъчно като чул историята й, защото самият той бил прогонения брат на принца в съседното кралство. Той обаче имал късмета една бабичка да го почерпи с диня и като плюнал семките се сетил, че може да се занимава със земеделие. Обработил земята на бабичката и почнал да сади зарзават. И така се озовал на пазара с 30 каруци тикви и 30 каруци дини.
Та, за да помогне на принцеса Парцалеса той и поръчал да разтовари дините, като в замяна обещал, че ще й плати достатъчно, за да си купи рокля и да отиде на партито. Обаче принцесата нали била в абстиненция, а пък и по принцип си била малко куха, щото била много красива, пък както знаем никой не очаква от красива жена да е умна, и вместо дините, разтоварила тиквите.
Момъкът/прогоненият брат на принца от съседното кралство/земеделският търговец се нервирал зверски много, теглил й една супер майна и си тръгнал без да й плати и без да й купи рокля.
Седнала на земята принцеса Парцалеса и взела да плаче колко й е зле и в един момент осъзнала, че по-добре няма да стане, за това се самоубила и не отишла на партито.

the end

P.S. Авторските права принадлежат на Филип Митев. Той е страхотен! Аз също!

They are simply FUCKED UP!

Снощи си направих труда да отделя 2 часа и половина от безценното си време, за да изгледам последната версия на "Брулени хълмове". И макар че беше доста по-читава от тази от 1992, пак никога няма да разбера защо по дяволите тази история е наречена "Най-великата любовна история за всички времена".
Та това дори не е история за любов, това е история за психопат и мърла, която не знае какво иска. Или по друг начин казано - история за отмъщение и how to скапем живота на околните. Съжалявам, но не виждам нищо велико и предполагам, че никога няма да успея да го видя.
Единственото що годе стойностно, което намирам е че сюжета е горе долу приложим и в наши дни, за разлика от "Ромео и Жулиета" например, което вече си е истинска история за любов.
В интерес на истината съм учила "Брулени хълмове" по английска литература в гимназията. Тогава май писахме някакви анализи върху Кати и Хийтклиф, само че, убийте ме нямам никакъв спомен. А пък и тогава разглеждахме само откъс от романа. Опитах се да прочета книгата на няколко пъти, ама хич не ми се получи. Просто не мога да я възприема и това е.
Намирам Хийтклиф за истински трън в задника. Всъщност успешно го номинирам за "Най-велик психопат в английската литература за всички времена". Дам, на всички ни е гадно за целия тормоз, който изтърпява от Хиндли, но няма нищо човечно в това да търсиш отмъщение цял живот и да скапеш цялото съществуване на близките си. Хийтклиф трябваше да бъде доволен, че въобще има къде да остане! Едва ли като сираче по улиците щеше да му е по добре, ако г-н Ърншоу не го беше приютил. И 100% щеше да яде много повече бой отколкото от Хиндли.
Обаче признавам едно - Хийтклиф е най-fucked up героя, който съществува. И ако някой се заеме да му направи обстоен анализ ще му отнеме години. Гениален е.
Колкото до Кати, не казвам, че съм на нейна страна, защото повярвайте ми, в този роман съм единствено на страната на конете, но до някъде я разбирам. От едната страна има Хийтклиф, който както казахме вече страда от маниакална депресия, но пък си го обича безкрайно много (да, всички знаем какво е да обичаш неподходящ човек), а от другата - супер готиния пич Едгар, който дава мило и драго за нея. Дам, живота понякога много се ебава с хората.
И все пак според мен Хийтклиф е виновен за цялата драма, защото Кати никога нямаше да се ожени за Линтън ако той не беше изпаднал в истерична ревност и отпрашил на някъде. Любов, любов, колко да е любов? Разбирам връзките от разстояние, но да седиш и да чакаш някого, от който няма ни вест, ни кост в продължение на 3 години си е чиста проба глупост!
Ако Хийтклиф наистина я обичаше толкова много въобще нямаше да се връща и тогава тя нямаше да се гътне при раждането и всички щяха да са щастливи и доволни!
А да, и btw, някой ще ми каже ли какво става с бедната Изабела, защото от всички май за нея ми е най-жал.
И в заключение:
Надявам се след като всички изпоумряха накрая Хийтклиф да броди във формата на нещастен призрак, нагърбил всички злини, които е сторил, а душата на Кати да е самотна докато свят светува, защото то бива да си тъпа кифла, бива, ама чак толкова не!
И никакви reunion-и в задгробния живот!


П.П.
Ще ме прощават сестрите Бронте, ама Джейн Остин ги запраща в дъното с "Гордост и предрасъдъци".

П.П.2
АЗ СЪМ СТРАХОТНА!

Теорията на мъртвеца? ftw!

Theory of a deadmen - Дори не знам как попаднах на тази група. Май мернах нещо по телевизията. Напоследък слушам някаква много утрепана музика, така че не е чак такава изненада, че ги открих. Изненадата обаче е, че всъщност звучат много добре. Докарват стила на Nickelback до съвършенство. Всъщност даже като нищо можеш да ги сбъркаш, защото гласа на вокала Тайлър Конъли страшно много прилича на този на Чад Крюгер. Слава Богу, въпросния Тайлър е в пъти по-hot от Чад (тва момче няма ли да я отреже тая мазна коса най-накрая?!).
Въпреки очевидните прилики с Nickelback групичката е яка. Китарки, любови, работи... готини са.
Преди малко с изненада открих, че имат повече от един албум (последния се казва Scars And Souvenirs и в момента го слушам.) и съм в издирване на предните два. Макар че не съм сигурна дали ще си заслужават търсенето.
И все пак, за да се добие някаква представа:




Друга много яка групичка, която си открих е Savin Abel. Те май са поредните, които изрових от някой сериал, макар и за това да не съм сигурна.



Anyway,
Гласа на вокала (Джаред Уийкс) е толкова як, че направо не мога да си намеря място като го слушам. Savin Abel пак наподобява Nickelback, ама даже смея да твърдя, че са по-добри. Освен това името на бандата ме кефи супер много. Нали знаете кои са Каин и Авел? Дето Каин изтрепал брат си за някаква глупост... Е не е ли яко? :D
Винаги става така, когато си харесам някоя групичка - и най-големите простотии ме кефят безобразно много.
Освен това Джаред определено печели симпатиите ми пред Тайлър и Чад. Наистина този човек има ужасно секси глас. Толкова секси, че за две седмици съм превъртяла повечето песни от ЕДИНСТВЕНИЯ им, едноименен албум по 26 пъти! И още ми харесват! Чудо е какво могат да направят малко китари и хубав глас с мен.
Ta, ето ги и тях, hope you'll enjoy as much I do. Клипа на песента е много готин, но лошия youtube не ми дава да го кача, за това ако искате можете да си го изгледате отделно :) Друга много яка песен е 18 days иииии а бе въобще целият им албум няма празно място, наистина.




Бях си намерила още някакви подобни групички, само че вече сама си загубих откритията.


П.П. АЗ СЪМ СТРАХОТНА!

Малко поезия

При нормални обстоятелства поезията ме изнервя ужасно много. Никога не съм можела да я чета. По едно време май правех някакви поетични напъни, но после, слава богу, се развих в съвсем различна област.
Въпреки това обаче не мога да не се възхищавам на редове като тези на Лорд Байрън:

She walks in beauty, like the night
Of cloudless climes and starry skies;
And all that's best of dark and bright
Meet in her aspect and her eyes:
Thus mellowed to that tender light
Which heaven to gaudy day denies.

Или пък сонетите на Шекспир. Да, знам, че звучи малко чалното, но някакси ме спечелиха още докато ги учехме в часовете по английска литература. Шшшшт, никой да не казва на г-жа Синадинска, че ще ме върне обратно в гимназията с надеждата, че този път може да се държа нормално...

Anyway,
Цялата идея на този пост е, че снощи на късметче от кафе ми се падна цитат от Евтим Евтимов, който като се разрових малко, абсолютно и категорично ме грабна. Любовната му лирика е толкова трогателна на моменти, че мога да се закълна, че видях искрица в очите си докато я четях.
НО повече ме спечели това, което ще прочетете по-долу, защото не можах да си обясня как човек, който с такъв плам и нежност пише за любов, изведнъж с лекота отива на съвсем друго чувство и отново, без кой знае какъв подбор на думи, ти дава съвсем ясна представа колко е вбесен. Възхищавам се, наистина!

Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.

И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.

Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.

Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.

И все пак, за да не бъда обявена за емоционален инвалид при наличието на толкова много любов в творчеството му, ще изрецитирам набързо и любимото си в тази област:

Една звезда над върховете мина
и изгоря в далечната тъма.
Hавярно горе - сред звездите сини
остана друга векове сама.

Сама - сред необятната вселена,
сама - сред върхове и късен дъжд.
И мислех си за тебе и за мене.
И колко страшно стана отведнъж.

Да, знам, че вероятно е единственото му, в което се говори за разбита любов, но хей, както обикновено аз съм вечната контра. Това между другото е защото АЗ СЪМ СТРАХОТНА!
А пък и ми е ужасно трудно да се превъзнасям по нещо, което ако питате мен е пълна химера.

Това е чиклит

Попаднах на това книжле покрай Голямото пазаруване на книги преди Нова година. И разбира се бях забравила, че съм го взела, защото бях заета с поредното препрочитане на поредицата "Здрач" и драмите на Едуард и Бела.
По принцип не съм особен фен на късите разкази, тъй като и аз самата предпочитам да пиша колкото се може повече (ако изключим Under the Duvet от Мариан Кийс). В "Това е чиклит" обаче са събрани 18 разказа на различни чиклит авторки, както и тяхното мнение по обвинението, че чиклита е повърхностен и незначителен жанр. Има и много тъпи изказвания, но преобладава мисълта, че "Чиклитът е всяка белетристична творба, съчетаваща човешка история с остроумие, проникновение, интелект и топлота." (Андреа Шик Хирш). Като цяло всичките авторки обясняват, че се отъждествяват със собствените си героини, а някои дори им се иска да бяха толкова смели, колкото собствените си творения. Е, разбира се има и разни врели - некипели как чиклита бил символ на женската свобода и права и дрън дрън, но да не задълбаваме чак толкова.
Ако оставим на страна спора до колко чиклита е качествена или пък литература въобще, книжката е изключително забавна, лесна за четене и пълна с много приятен хумор. Остават ми още само 3-4 разказчета, но до тук попаднах на само един, който нямах нерви да допрочета. Останалите обаче ме забавляваха страшно много и някои от тях ме накараха да се замисля дали наистина жените са толкова луди, а мъжете толкова елементарни, както изглежда, когато го гледаш написано черно на бяло.
Общо взето я препоръчвам, но имайте на ум, че не е редно както мен да я хванете и да я изядете с кориците. Всяка авторка има свой стил и когато четеш разказ след разказ от различни писатели става пълна каша. Употребява се на порции :)

новогодишно....

След като вече прекалено много хора ми се скараха, че отдавна не съм писала, реших че е крайно време да споделя нещо за изминалата и за предстоящата година. Не за друго, ами през януари това е най-лесно за писане, а музата ми нещо хич я няма напоследък :(

2009-а ще я запомня като най-гадната година в съзнателния ми живот. Но тъй като по природа съм оптимист ще се опитам да приема като нужен експириънс всичко, което ми се случи.


Реално погледнато, решението да си сменя работата след като мозъкът ми буквално почна да мухлясва в депресиращата обстановка на редакцията на "Монитор" си беше едно много добро решение. Да речем, че обстоятелствата не играха на моя страна след това. Но отново философски погледнато, кога друг път в живота си (преди пенсия) ще имам възможността да си почина и да се наспя за всичките пропуснати пъти през последните 3 години?




От към партита 2009-а също беше малко суха, за разлика от 2008-а примерно. Но пък 2010 ще бъде по-силна и от двете взети заедно, нали? Е все пак не е като да нямаше прекрасни преживявания и през изминалата година :) :) :)




В любовен аспект.... хммм... Това което се случи на мен кара Ромео и Жулиета да изглеждат така все едно невръстни тийнчета имат небрежен флирт. Подплатено разбира се както с много сълзи и драми, така и с много радост и едни от най-щастливите дни в живота ми. Реално не би трябвало да се оплаквам, нали?

Най-запомнящото се, което ми се случи през 2009-а в хаотичен списък:

• Празнувах рождения си ден за първи път от 10-тина години насам и ми се получи много добре.
• Направих първото си посещение в квартал "Надежда" в 2 часа посред нощ, насред априлският дъжд. Беше забавно. Последваха още поне 100-тина.
• Първото и второто, и третото, и четвъртото, и половина, возене извън София на мотор. Това е нещо, което съм готова да повторя винаги и по всяко време.
• Бях на вълшебна сватба в Костенец. Беше много хубаво. Жоро, Яна, както диджея каза - СТРИХОТНИ СТЕЕЕ. 5-а маса също :)
• Запознах се с Тузовете. Все още се чудя дали да се радвам на това :D шегууувам се. Те са страхотни :)))))
• Задремах на поляна. Кой да повярва, че ще се доближа толкова до природата въобще?
  
• Охраната на Линията ме върна до вкъщи за лична карта. Ха! На Бразилското парти, което между другото и то беше много весело. Макар 20-те кинта, които трябваше да дам само за таксита.
• Между другото и охраната на "Планет" ме върна до вкъщи за личната карта. Какво да се прави, изглеждам по-млада отколкото всъщност съм. Макар че то има ли на къде повече?
• Доживях да ми е тъпо в Брилянтин. Два пъти. На третия гори, колкото и да ми харесва.
  
• Пропих ром. В огромни количества.
• Получих най-невероятния обувки на Casadei и най-прекрасните ботуши на Bata. Както и още 10-тина чифта. Какво да кажа - аз съм щастлива жена.
• Най-най-най-важното за което се сещам в момента е че се запознах с безобразно много хора, които няма да изброявам поименно, защото ще взема да изтърва някой. Важното е че по голямата част от тях са невероятни и завързах приятелства, които по всяка вероятност ще се задържат доста дълго над повърхността.
• Мих чинии и чаши и приготвих закуска на мъж. Можете ли да ме познаете, а? Щото аз не :D
• Научих разликата между кик бокс и муай тай, образовах се в областта на оръжията, прогледах военни филми, разцепих на Mortal Kombat vs DC Univers, играх UFC, и се правих на rock star с guitar hero. И без него между другото. В трамвая. Но това май вече беше тази година.
• Разбрах, че мъжете винаги ще се връзват на "а бе ти си дай телефона, аз ще ти се обадя", което приключва целия нескопосан опит за свалка доста бързо. Слава Богу!
• В този ред на мисли, най-накрая се научих да ги записвам *заведение* - *име*, а не обратното.
• А пък в този ред на мисли - купих си сама телефон за първи път в живота ми. И ми го откраднаха. Имам да плащам още половин година лизинг.
  
• започвам да зациклям, така че ще допълня евентуално по-късно.

За предстоящото през 2010 мога да кажа само, чееее...

ЩЕ ПРАВЯ КАКВОТО СИ ИСКАМ, ЗАЩОТО АЗ СЪМ СТРАХОТНА!