Гледам Витоша през прозореца на офиса и наблюдавам как само за няколко дни от лятно зелена стана есенно оранжево-червена. Днес специално е облачно и върховете й не се виждат, но някъде измежду тази бяла постеля слънцето беше пробило и осветяваше само един хълм. За съжаление фотоапарата на телефона ми не можа да го заснеме достойно. Мисля, че това е едно от най-красивите неща, които съм виждала. Изглеждаше точно така все едно Бог, или каквото там небесно си изберете, говори на планината.
Това беше само лирическо отклонение от темата, като основната идея всъщност беше за това колко бързо Витоша се преобрази, но после го видях това с дупката в облаците и нещо в мен трепна.
Но да се върнем на темата.
Както планината променя багрите си, така аз сменям настроенията си и минавам от състояние на пълен покой до екзалтирано щастие, а после съкрушителна тъга. Това ме накара да се замисля, за всичките жени, които са затворени в главата ми. Аз не познавам нито един човек, който да няма симптоми на раздвоение, разтроение, че и повече на личността.
Нека преброя моите:
Първо имаме добрата Бубулина - Тя е мила и тиха, опитва се да не се кара с никого и да угоди на всекиго. Тя например никога няма да се скара с колегите си, че не се прави нищо за парти календара, който много държи да присъства на сайта. Или че от две седмици има разни свежи идеи за развитието му и няма кой да ги чуе. Тя няма да каже на никой мухльо, че е такъв, а ще се усмихва и ще му слуша глупостите и накрая ще каже, че трябва да иде до тоалетната и ще избяга с писъци; Тя ще каже "всичко е наред", дори когато сълзите й избиват на очите.
После имаме екстремно злата Бубулина, която предполагам, че е резултат от това, че на добрата Бубулина всичко живо и скача по главата. Тя ще те среже по средата на изречението, без дори да е чула първата част. Ако настояваш прекалено много може да те разплаче, да ти тегли една зверска майна и да ти каже, че не желае никога повече да те вижда или да говори с теб, че на всичкото отгоре е и сигурна в това си твърдение и след като го заяви повече никога няма да се сети за теб. И макар че никога не се е случвало, съм убедена, че ако я бутнеш достатъчно близо до границата ще скочи и на бой.  Аз лично не бих се ебавала със себе си в това състояние.
Влюбената и нещастната Бубулина не мога да ги понасям. Те доста си приличат, да не кажа, че след едната следва другата. При всички положения и двете са абсолютни мекотели. Като наплюти медузи. Слушат една и съща лигава и сърцераздирателна музика. Има някои разлики разбира се. Влюбената Бубулина се буди 5 минути преди алармата и става с песен на уста да си изправя косата и да се направи красива, докато нещастната Бубулина си мята телефона в стената, завива се през глава и отказва да се събуди. И двете са едни ужасно безволеви същества, в които не мога да понасям да се превръщам, защото имам чувството, че тотално губя контрол върху себе си. Като цяло хич не ми харесва емоциите ми да бъдат командвани и зависещи от други живи същества.
И накрая, но не и на последно място, в момента ви пише любимата ми принцеса Бу. Мисля, че това ми е и основната самоличност. Тя е самоуверена, леко хаотична и доста коварна. Обича да затапва, не се дава лесно, но не е зла. Просто е достатъчно самоуверена, че да не позволява да се бъзикат с нея. А понякога разрешава - когато и на нея й е забавно. При всички положения приема всичко с усмивка. Силно вярва, че е създадена, за да бъде носена на ръце, но ако не си извърви пътя сама няма да стигне до никъде. Достатъчно е наясно със себе си, за да знае какво иска, в повечето случай и как да го получи. Много я харесвам, защото е много уравновесена. Някакси успява да не си слага всичко на сърцето, макар че това ми е характерна черта.
Ииииииии като се замисля имаме и кифлата, пардон... мъфина Бубулина, в която се превръщам когато съм около любимите си, невероятни приятелки M & G!
Разбира се имам и много други личности, които се лашкат между границите на изброените. И всичките винаги са в спор една с друга. Честно казано не знам какво ще стане яко някой ден се сбият. Едно е сигурно - ще имам изключително интересно изражение на лицето!

Колкото и да ми се иска да не ставам сантиментална не мога да не плесна една бърза благодарност на мъфините, че ме изслушаха и ме отпушиха да пиша. Благодарение на тях главата ми прелива от идеи и имам да ви споделя не една и две от тях. :)