Искам възможно най-официално да ви съобщя, че днес 23.07 единствената и неповторима Галина Николова, по прякор Галчи, Галчестър, Гали и тн, има рожден ден! Аз й желая всичко най-хубаво, като по-голямата част от пожеланията й ги пратих на смс още щом се събудих в този прекрасен ден, та нямам желание да ги повтарям пак.
Обаче искам да ви разкажа малко за нея и това каква пътеводна светлина е тя в живота ми.
С нея се запознахме в края на март покрай този именно блог. Тя ми беше писала по фейсбук, че обича да ме чете с кафето си. Аз пък и отговорих с благодарности, тъй като съм свикнала предимно да ме хранят, а не да ме харесват. От там се започна една бясна скайп кореспонденция, която сложи начало на едно много забавно приятелство и доведе до първото ни КАТАСТРОФАЛНО излизане, от което СЛАВА БОГУ поне ние нямаме никакви спомени. Останалите да се оправят. И вместо от въпросната апокалиптична нощ да ни хване срам една от друга си станахме още по-близки.
Та, от онази БЕЗпаметна вечер с Гали си споделяме всичките мъки и радости и най-вече тъгата, че тамън се намерихме какви сме шматки полудели двете и на нея учебната й година приключи и трябваше да се прибере във Варна. Аз разбира се й отидох на гости още първия уикенд.
Само за 4 месеца с нея преминахме през скъсвания с гаджета, кофти първи срещи, весели преживявания, големи разочарования, комични ситуации и някакви си скапани 470 километра разстояние нямат никакъв шанс да ни спрат.
Това, което се опитвам да кажа Галчи, е благодаря ти. Обичам те! Бъди много щастлива и се връщай в София, където ти е мястото! При мен!
Обаче искам да ви разкажа малко за нея и това каква пътеводна светлина е тя в живота ми.
С нея се запознахме в края на март покрай този именно блог. Тя ми беше писала по фейсбук, че обича да ме чете с кафето си. Аз пък и отговорих с благодарности, тъй като съм свикнала предимно да ме хранят, а не да ме харесват. От там се започна една бясна скайп кореспонденция, която сложи начало на едно много забавно приятелство и доведе до първото ни КАТАСТРОФАЛНО излизане, от което СЛАВА БОГУ поне ние нямаме никакви спомени. Останалите да се оправят. И вместо от въпросната апокалиптична нощ да ни хване срам една от друга си станахме още по-близки.
Та, от онази БЕЗпаметна вечер с Гали си споделяме всичките мъки и радости и най-вече тъгата, че тамън се намерихме какви сме шматки полудели двете и на нея учебната й година приключи и трябваше да се прибере във Варна. Аз разбира се й отидох на гости още първия уикенд.
Само за 4 месеца с нея преминахме през скъсвания с гаджета, кофти първи срещи, весели преживявания, големи разочарования, комични ситуации и някакви си скапани 470 километра разстояние нямат никакъв шанс да ни спрат.
Това, което се опитвам да кажа Галчи, е благодаря ти. Обичам те! Бъди много щастлива и се връщай в София, където ти е мястото! При мен!
Obicham te! niama kakwo drugo da kaja...