Дейтинга е зло. Това е може би най-тъпото занимание, което човека е измислил, поради липса на нямане нищо друго за правене. Какво им е лошото на уредените бракове питам аз?!
Добре де, може би е малко прекалено... но все пак! Срещите, и опази боже най-вече първите, са най-досадното нещо на света. Седим си един срещу друг, правим се на такива каквото не сме, аз гледам тъпо, трая си и кокетнича, той гледа похотливо и се прави на психолог.
Това ми е любимата част. Никога няма да мога да си обясня защо в един момент от вечерта мъжете решават, че могат да ме четат като отворена книга и о, боже, тези мои очи колко много казват, пък все никой не забелязва, че всъщност ми иде да се гръмна от досада. И какво ли значи това, че се обличам предимно в черно? Може би, че обичам черно?! Ебати....
Никога няма да забравя когато веднъж се оказах на среща с един истински дипломиран психолог, но той така и не можа да разбере защо повече не му вдигнах телефона. Истинска мистерия!
Както и да е.... Чисто теоретично да предположим, че съм се оказала на среща с човек, който наистина ми харесва и след първото ни виждане не ми се е искало да се гръмна/прегриза вените/да избягам с писъци по средата на вечерята/ да го замеря с пепелника/да си сваля обувките и да го наритам/да тествам на какво съм се научила на последната тренировка по бокс и така нататък. Тогава настава истинското мъчение - какво да облека, как да се гримирам, ама той сега колко беше висок, мога ли да сложа токчета, ама да си изправям косата с преса или само със сешоар, така че да е леко начупена и всякакви тъпотии от този вид. И това е в добрия случай - ако се разберем за среща от днес за днес!
Недай си боже от сряда да знам, че в петък ще излизаме. Тогава се започва с истинското вълнение, защото имам да дам на въображението си достатъчно време да се развихри коооолкото и си иска. И за какво? Накрая пак да се псувам, влачейки се по стълбите към вкъщи от къде го намерих тоя олигофрен, да се чудя как успявам все да се забърквам с такива типове, плескайки се по челото на всеки 3 стъпала. Сериозно, може да питате съседите колко често прибирането ми е съпроводено с "Дееба... Дееба! ДЕЕБА!!!!"
Преди време четох един разказ, който разказваше за база данни, в която се записваш, отговаряш на 1500 въпроса и ти търсят половинка. Абсолютно на принципа на сайтовете за запознанства, но въпросния разказ се развиваше в бъдещето и беше задължително да се включиш към това нещо.
Та тази идея започва да ми звучи все по-привлекателна с оглед на катастрофалния експириънс, който съм натрупала напоследък и тоталната ми липса на желание да излизам, да се запознавам или да се заигравам с когото и да е.
Вие представяте ли си колко ще е яко ако действително има някакъв начин да си спестим всичкия тоя BULLSHIT, който се налага да си причиняваме един на друг, когато тепърва почваме да се опознаваме?
И никога повече да не ми се налага да казвам изречението "По-добре ме питай какво ям, отколкото какво не"... или "Мразя бяло, нямам бели дрехи" или пък да ги стресирам с факта, че аз не обичам розово, но ми отива прекалено много на имиджа, за да го пропусна. И че всъщност любимия ми цвят е войнишко зелено. Или че червените коси ми преобръщат червата. Или че обичам мляко с нес или капучино с много захар. Мразя чай. Обичам мляко с какао. Луда съм на тема обувки на висок ток и Linkin park. Любимите ми филми са тези от поредицата "Терминатор". Без да искам се увличам по гейминг. Мога да скапя всеки на Mortal Kombat. Ходя на бокс и народни танци. Обожавам да гледам MMA. Ако бях мъж щях да тренирам муай тай... и всякакви такива неща, за които тъй или иначе няма какво да ги обсъждаме, щото много рядко се намира по някой дето да споделя интересите ми.
Мда, света щеше да е едно много хубаво място ако не беше наложена тази тенденция да се ходи на срещи, на които си говориш пълни тъпотии с този срещу теб и взаимно си създавате някакви илюзии, че си съвпадате в 1 от 100 неща, за което бихте могли да се държите и да си изградите цяла връзка, която тъй или иначе накрая няма да завърши добре....
Не може ли хората просто да си пасват и да си бъдат заедно?!

Излишно е да казвам, че очевидно ми е дошло до гуша от някакви wanna be- та, нали?