Любовта е танго. Не друг танц, а именно танго. Знаете ли защо? Защото в него няма основна стъпка. Няма нищо, което да се повтаря монотонно и със сигурност не е нужно през цялото време да се поддържа един и същи ритъм. Дори напротив.
Не случайно го наричат „танцът на страстта“ и така нататък. Тангото е точно това, което е връзката между двама души – задъхано, непредсказуемо, трудно, но когато го улучиш се чувстваш страхотно.
Може да е бавно и внимателно, с акцентиране върху отделните елементи, а може и да е забързано и вълнуващо, преминавайки от една стъпка в друга.
Опитвали ли сте някога да танцувате танго? Но имам предвид наистина да го танцувате, а не да се лигавите пред телевизора, хванати за ръка след като сте гледали „Усещане за жена“. Аз пробвах. Цял живот съм се занимавала с танци – латиноамерикански, бални, народни, street, просто кръчмарски, опитала съм от всичко. Но като тангото второ няма.
Също както и в любовта там ти трябва перфектен партньор, за да се получи красив танц. И то партньор, на когото да имаш 100% доверие, сякаш животът ти е в ръцете му. Защото в крайна сметка ако той те поведе на грешната страна, или пък ти не разбереш на къде иска да отидеш, всичко отива по дяволите. И това може да стане за части от секундата.
Само от стойката, когато двама души се хванат да танцуват танго можеш да разбереш всичко за връзката им, а и за всеки по отделно. На теория трябва да са облегнати един на друг в гърдите си. Ако сега трябва да се хвана с някой, дори да е от най-близките ми хора или от тези на които държа най-много или дори някой мъж, който кара коленцата ми да омекват (макар че те са дефицит), никога няма да мога да направя. Предпочитам да си пазя разстоянието, това говори достатъчно само по себе си. Явно съм по диско тип. То си е прекрасно и когато го танцуваш сам :)
Тангото не може да се случи без доверие в партньора, а както знаем доверието се печели трудно. Ролята на мъжа е не просто да води, а да отведе дамата си на страстно пътешествие, изпълнено с приключения. Голяма отговорност е, както казва Антонио Бандерас в Take the lead. Но мъжът може и да определя стъпката, но е решение на жената дали ще го последва. За следването на партньора се иска много повече сила, отколкото воденето. Не ви ли звучи познато?
При всички положения не можеш да се научиш на танго (и не можеш да имаш връзка) без упорство, инат и желание, и няма как да се получи без да стъпиш няколко пъти на криво и да се поспънеш тук таме. Но ако ще се отказваш при най-малката трудност няма смисъл даже да учиш захвата.
И в заключение, тангото, също както любовта, е един много красив танц. Но и в него, също както в любовта, не трябва да се впускаш без да си избрал правилната половинка. Няма смисъл само да се настъпваме и да се подритваме нали?