Наясно съм, че това, което ви предстои да прочетете е пълна лудост и е абсолютно откачено. Но това е положението. Усещането за това, което ви предстои просто ме връхлетя и аз бях толкова развеселена и удивена от собствените си асоциации, че сама не си повярвах какво ми се случва.
Напоследък имам нещо към лютивото и пикантното. По-добре е от чесън-манията, която ме държеше до преди няколко седмици, повярвайте ми. Anyway, по повод на лютото си намерих един прекрасен сос с люти чушки и чери домати, който по предназначение е за паста, но аз го пльоскам горе долу върху всичко, което ям, стига да му отиват домати. И докато си гризях домашно приготвени брускети онзи ден изведнъж ме връхлетя... не спомен, а усещане. Усещане, от което в главата ми изплува образ – този на бившия ми приятел. (disturbing on so many levels)
Дори да оставим на страна, че въпросния сос ми е също толкова апетитен колкото въпросното бивше гадже, всичко в чувствата, които изпитах, може да се асоциира с него. Например, как в началото вкуса е лек и ненатрапчив и въобще не знаеш в какво се забъркваш докато лакомо си слагаш още и още. После подправките започват да те гъделичкат по небцето с изкусително приканване за още, в последствие те залива вълна на апетитно люто пощипване, а накрая ти става горещо, много горещо.
Като се замисля, дори и да не ставаше въпрос за сос за спагети, пак така бих описала една целувка, че и не само целувка. И да, осъзнавам колко е странно е да ползваш храна за да опишеш нещо такова. Но както вече казах аз не съм виновна, че това се случи и не съм търсила такъв ефект. Просто ми се ядяха брускети, а останалото дойде от само себе си като вихрушка от вкусове и усещания. И не знам защо изпитвам нужда да се обяснявам и извинявам за нещо, което просто съм почувствала.
Но да се върнем пак на възприятиятия ми за соса и бившето гадже. След като, както се разбрахме, става горещо, но по онзи приятен и прелъстителен начин, се отдаваш тотално на изкушението и.... то точно тогава вземе че ти ебе майката :D  Напълно достатъчно само една семка от люта чушка да сдъвчеш накриво, за да те докара до сълзи. Просто ей така, от нищото, както ти е било вкусничко. И това е момента да полееш всичко с една студена вода.
Ако трябва да съм честна си изядох цялото бурканче, наслаждавайки се максимално на усещанията, които ми носи. Но не си купих друго. И няма и да си купя, реших, че съм достатъчно откачена и без това.


И като един дълъг послепис, бих искала този пост да го посветя на Галина, като се надявам да съм направила сутрешното и кафе по-приятно и да съм и донесла заслужена усмивка. Макар че според мен толкова deeply disturbing on so many levels писания трябва да се четат с чаша от любимия и Jack в ръка. Jack-а, който и тя, и той толкова много обичат и Jack-а заради, който всъщност разказвам тази история публично.