Останалата част от проучването за зодиите ми ще почака малко, тъй като преди малко попаднах на група във фвйсбук "ПИСНАЛО МИ Е ОТ "МОМИЧЕТА" С КЕЦОВЕ И ТЕНИСКИ! ЖЕНАТА ТРЯБВА ДА Е - ЖЕНА". Нормално, това ме подсети за може би най-любимата ми статия, която някога съм писала. И която предивзика най-ревностния гняв в света на криворазбрания феминизъм. Та по този повод искам да ви я припомня в редакционния й вариант. Редакционния! В блог-варианта си настъпи прекалено много хора по болезненото място

Женствеността не е грях

”Нямам нито една дамска чанта и нито едни обувки
с ток“ не е фраза, с която може да се гордееш.
Нека не се заблуждаваме – кецовете, широките
панталони и пиенето на бира по пейките не ни
правят по-умни и възвишени

Напоследък забелязвам тенденция, че е много актуално да парадираш с това, колко си духовен и различен от останалите, защото заклеймяваш всичко модерно, разхождаш се крайно не-фешън, безделничиш, пиейки бира по пейките и обясняваш на целия свят колко е порочен, защото има наглостта да се грижи за себе си. Намерих пълното потвърждение на това твърдение в Интернет – в блога на едно момиче, участващо в онези лексиконни игри, които се пускат от време на време. В тази ставаше въпрос за нещата, които човек иска ДА направи и които никога НЕ прави.

Ще си позволя да цитирам фаворитите си от НЕ-тата:

Не слушам чалга;

Не чета лайфстайл списания и вестници;

Не се обличам като мацка – нямам нито една дамска чанта и нито едни обувки с ток;

Не нося обеци – нямам дупки, никога не съм имала;

Не нося сутиен – на танци ходя със спортни или безшевни потничета;

Не нося найлонови чорапи – мразя ги – гнусни, изкуствени и смрадливи;

Не съм ходила никога на маникюр и педикюр – пропускам ли нещо?

Не харесвам салсата и фитнеса – не понасям модерните масови вманиачавания.

Едно време и мен самата ме беше хванала подобна бунтарска вълна – ходех с кецове, широки панталони и също пиех бира по пейките, когато се събирахме голяма компания, и т.н. и т.н. Но пак винаги съм се стремяла да изглеждам възможно най-добре, дори и в амплоато си на малко квартално вандалче. Скоро осъзнах, че подобни изблици на бунтарство трябва да се надрастват. Не може да се имаш за сериозен човек, ориентирал се професионално, твърдящ, че си е взел живота в ръцете, а хобито ти да е да снимаш скришом модерно облечени хора с джиесема си, а после да правиш хапливи коментари в Интернет относно стила им.

Бележката под снимка на момиче, облечено в сладурски кариран костюм и летни ботуши, например е „Лято е. 29 градуса. Наш’та е по къси панталонки и с ботушки. Много е жалко да робуваш на модата. Бъди практичен. Достатъчно е.” Аз пък всеки ден по улицата се виждам много изискани дами, обути в подобен тип летни ботуши или боти, тъй като както и миналия, така и този сезон те са много актуални. Така че забележката на фотографа-папарак е напълно неоснователна. Летните ботуши са направени от съвсем лека материя, която в повечето случай е дори и перфорирана. Това ги прави да не запарват повече от също толкова популярните римски сандали с връзки до коляното. И двете седят много стилно както с рокли и поли, така и с къси панталони.

„Практичното” е достатъчен аргумент, но за кого? За хората, които ходят по улиците със сандали с лепки? Или пък виден привърженик на хаус музиката, облечен в съответния ексцентричен стил с боксьорски обувки над глезена и зелена блуза с качулка но без ръкави, е получил подобен подигравателен етикет – „Робин Худ на чалгата”. Каква чалга има в това, моля ви се? Ако ще тръгваме да подиграваме стиловете, поне ще е хубаво да ги различаваме, нали?

Личният стил на хората е достоен за уважение, но въпросната девойка - критикарка за мен е олицетворение на един често срещан тип жени, комплексирани от едно или друго нещо. Жалко е да твърдиш, че нещо не ти харесва, но постоянно да го наблюдаваш и коментираш на висок глас. Такова поведение ясно като бял ден показва липсата на смелост поне да опиташ да се впишеш в модерния начин на живот. За това се вглъбяваш в странната идея да бъдеш прошлячето, което плюе по всички и всичко. Тази история ме подсети и за една друга девойка, която познавам. Тя е на 19 години и е олицетворение на друг тип обществени аутсайдерки. Момичето е хубаво и симпатично, но постоянно се крие зад гърба на брат си и двамата киснат нон-стоп само в квартала си. По кварталите развитието спира – едни и същи хора висят по едни и същи заведения и обсъждат едни и същи теми години наред. Това момиче има шанс да не затъне толкова дълбоко в себеотрицанието, както първия тип описани от мен жени. Но за да се спаси, трябва да направи няколко неща. Първото и най-важното е да престане да живее в сянката на други хора, защото има много потенциал, който там остава неразкрит. Тя е висока, с крака, стигащи до ушите, има и хубав бюст. Единстве ният проблем с физиката й е, че има спешна нужда от 3 серии по 25 коремни преси всеки ден сутрин и вечер... Другото което трябва да направи, е да почете малко списания и да следва тенденциите, защото както знаем червената коса е... soooooo last year… Незнайно защо обаче тази девойка не го прави. Предпочела да стане олицетворение на типажа мъжкарана – псува като каруцар, постоянно крещи и се държи крайно просташки. На бала си изглеждаше така, все едно обува обувки на токчета за пръв път през живота си. И съм готова да се обзаложа, че е така.

Не е редно жената да се изоставя така. Така не става по-умна в ничии очи. Ние имаме върховното предимство да се глезим по всевъзможни начини – гримове, прически, безчет дрехи и обувки, спа процедури отредени само за жената и още много други. Да се закопаваш с някакъв феминизъм, който при всички положения ще бъде криворазбран от повечето хора, няма никакъв смисъл. Липсата на самочувствие води точно до онова особено бунтарство, което трябва да те успокоява, че поне има достатъчно логична причина никой да не те харесва...

Нека повторя – уважавам личния избор на всеки. Най-важното, разбира се, е една жена да се чувства комфортно в кожата си и щастлива със стила си. Каквото и амплоа да изберете обаче, имайте предвид, че не представяте само себе си, а целия си биологичен вид. Малко повече грижа и суетност няма да навредят нито на тялото, нито на самочувствието. Само малко на банковата сметка… Но пък си заслужава, защото е толкова приятно да се харесваш и да те харесват. Ако пък сте си избрали битническата позиция да не се грижите за себе си, поне бъдете така добри да не критикувате шумно онези, които имат самочувствието да го правят.

Година и половина по-късно (статията е от септември 2008, Мач Магазин) продължавам да поддържам гледната си точка абсолютно същата. Даже съм готова да я защитавам още по-ревностно ако се наложи. И все пак ще ви помоля да си спестите глупавите коментари, защото едва ли ще успеете да навлезете в спор, който все още не съм водила по тематa. Честно.

Перфектния музикален фон за този пост Fergie - Labels or Love от саундтрака на Sex and the City - The Movie. Страхотна песен, също като мен. :)