Когато греша - греша. Това е.
Случва ми се рядко разбира се, но да речем, че има някакви невинни ситуациики, в които не съм права. И случая дори не става въпрос за нещо което съм казала или направила, а само помислила. Я, колко невинно :)
За да не ви държа в напрежение...
Става въпрос за Batman: Arkham Asylum - една великолепна игра, за която не мислех нищо хубаво :)
Anyway, по принцип не обичам да се отдавам на гейминг, тъй като имам зловещия навик да се отплесвам, но след като имам болезнено много свободно време реших да я тествам. И разбрах защо хората толкова се прехласват по нея и я обявяват за игра на годината и тн и тн.
В смисъл - играта е страхотна. Аз не играя каквото и да е все пак :P Доста е крийпи и като нищо може да ти докара кошмари, но въпреки това си заслужава да се пробва.
При положение, че не съм особено компетентна в областта, а нямам и намерение да се правя, няма да се обяснявам в подробности, а ще ви кажа само да я тествате. Ако не ви се дърпа цялата игра, то от официалния сайт можете да си дръпнете демото.

Колкото до историята - Жокера се ебава с Батман (както обикновено), и го затваря в Аркам, където го прави див и щастлив (както обикновено), и предполагам, че накрая си го изяжда (както обикновено).
Това, което най-много ми харесва е, че се придържат много точно към биографиите на героите и макар да са ги променили визуално, диалозите са едно към едно с Batman: The Animated series (на които се бях отдала тези дни). А бе въобще много е яко.
А и съм много "за" новия аутфит на любимката си Харли Куйн, но за нея ще ви разкажа в следващия пост, тъй като мацката си заслужава да й се обърне повече внимание.

П.П. Вземайки под внимание, факта, че АЗ СЪМ СТРАХОТНА, все пак предпочитам Asassin's creed и с нетърпение очаквам втората част да излезе за PC, което fyi ще стане на 5-и Март за ЕС. Вълнувам се! :)