Снощи си направих труда да отделя 2 часа и половина от безценното си време, за да изгледам последната версия на "Брулени хълмове". И макар че беше доста по-читава от тази от 1992, пак никога няма да разбера защо по дяволите тази история е наречена "Най-великата любовна история за всички времена".
Та това дори не е история за любов, това е история за психопат и мърла, която не знае какво иска. Или по друг начин казано - история за отмъщение и how to скапем живота на околните. Съжалявам, но не виждам нищо велико и предполагам, че никога няма да успея да го видя.
Единственото що годе стойностно, което намирам е че сюжета е горе долу приложим и в наши дни, за разлика от "Ромео и Жулиета" например, което вече си е истинска история за любов.
В интерес на истината съм учила "Брулени хълмове" по английска литература в гимназията. Тогава май писахме някакви анализи върху Кати и Хийтклиф, само че, убийте ме нямам никакъв спомен. А пък и тогава разглеждахме само откъс от романа. Опитах се да прочета книгата на няколко пъти, ама хич не ми се получи. Просто не мога да я възприема и това е.
Намирам Хийтклиф за истински трън в задника. Всъщност успешно го номинирам за "Най-велик психопат в английската литература за всички времена". Дам, на всички ни е гадно за целия тормоз, който изтърпява от Хиндли, но няма нищо човечно в това да търсиш отмъщение цял живот и да скапеш цялото съществуване на близките си. Хийтклиф трябваше да бъде доволен, че въобще има къде да остане! Едва ли като сираче по улиците щеше да му е по добре, ако г-н Ърншоу не го беше приютил. И 100% щеше да яде много повече бой отколкото от Хиндли.
Обаче признавам едно - Хийтклиф е най-fucked up героя, който съществува. И ако някой се заеме да му направи обстоен анализ ще му отнеме години. Гениален е.
Колкото до Кати, не казвам, че съм на нейна страна, защото повярвайте ми, в този роман съм единствено на страната на конете, но до някъде я разбирам. От едната страна има Хийтклиф, който както казахме вече страда от маниакална депресия, но пък си го обича безкрайно много (да, всички знаем какво е да обичаш неподходящ човек), а от другата - супер готиния пич Едгар, който дава мило и драго за нея. Дам, живота понякога много се ебава с хората.
И все пак според мен Хийтклиф е виновен за цялата драма, защото Кати никога нямаше да се ожени за Линтън ако той не беше изпаднал в истерична ревност и отпрашил на някъде. Любов, любов, колко да е любов? Разбирам връзките от разстояние, но да седиш и да чакаш някого, от който няма ни вест, ни кост в продължение на 3 години си е чиста проба глупост!
Ако Хийтклиф наистина я обичаше толкова много въобще нямаше да се връща и тогава тя нямаше да се гътне при раждането и всички щяха да са щастливи и доволни!
А да, и btw, някой ще ми каже ли какво става с бедната Изабела, защото от всички май за нея ми е най-жал.
И в заключение:
Надявам се след като всички изпоумряха накрая Хийтклиф да броди във формата на нещастен призрак, нагърбил всички злини, които е сторил, а душата на Кати да е самотна докато свят светува, защото то бива да си тъпа кифла, бива, ама чак толкова не!
И никакви reunion-и в задгробния живот!


П.П.
Ще ме прощават сестрите Бронте, ама Джейн Остин ги запраща в дъното с "Гордост и предрасъдъци".

П.П.2
АЗ СЪМ СТРАХОТНА!