Напоследък съм ужасно хаотична. Не, че при мен някога е имало ред, ама направо му изпускам края тия дни. Наистина. А това би могло да бъде притеснително.
Безпорядъкът превзе първо действията ми, после мислите ми, а сега дори сънищата ми нямат абсолютно никакъв смисъл.
Когато преди няколко месеца започнах да сънувам кошмари, които не ми дават мира, поне сънувах нещата от които се страхувам или поне по някакъв начин бяха свързани с тях - войни, сватби, мотори, наводнения, земетресения, инвазия на извънземни, нещо лошо се случва с любимите ми хора и аз съм безсилна да го спра по какъвто и да е начин...такива работи, сещате се. Обаче кълна се, в това, което сънувах снощи нямаше нищо смислено.
Но дори и да оставим на страна сънищата, които колкото и да ми се иска няма как да режисирам (хм, но пък мога да събера и да напиша сценарии... да!) си остава проблемът, че напоследък не мога да си събера мислите на едно място и да се концентрирам върху дадено нещо поне за мъничко.
Даже си направих експеримент - онзи ден си седнах в една Ондичка (за мое голямо нещастие се оказа, че се е превърнала в училищното кафе на английската, но както и да е), извадих си едно листче и се заех да си философствам за отношенията между хората - нещо, върху, което мога да размишлявам, при нормални обстоятелства, с часове. Само че и това не ми се получи. Като погледнах крайния резултат се оказа, че през цялото време споря сама със себе си и нямам никаква идея в този период от живота си каква теория поддържам за връзките. А това до сега не ми се беше случвало.
И го намирам за ужасно нечестно, защото да си изреждам мислите точно по този въпрос винаги ми е помагало да се взема в ръце и да си поема дълбоко въздух. Явно съм на път да се удавя в този объркан и кризисен свят.
Колко е тъпо само да спориш със себе си!
НО! Тъй като АЗ СЪМ СТРАХОТНА, оптимистът в мен се обажда и твърди, че всичко ще се нареди. А за да го постигна ще направя второто нещо, което дава покой на душата ми - ще разглеждам обувки!!!
:))))))