
На всеки нормален човек му се случва да попада в крайно позорни и неудобни ситуации, които обаче, колкото и да са унизителни са адски смешни - дори и да се налага да мине известно време докато ги осъзнаем забавни. Понеже си имам нов фаворит, реших да се обърна назад, за да си припомня подобни случки и се оказа, че не са никак малко. Ето и любимите ми трагикомични моменти:
1. Преди три години, когато бях на 17, отидох с приятели в Ялта, точно след ремонта. Гаджето на приятелката ми (с която тамън се бяха разделили) икаше да говори с мен и аз му казах "ок, ела с мен да ми покажеш къде е тоалетната и по пътя ще говорим". Той обаче нали си е шматка, ме заведе право в мъжката тоалетна, където аз си влезнах най-непоколебимо, извръщайки поглед леко притеснено от писуарите. Като излезнах най-нагло си треснах чантата върху мивката и се заех да си оправям грима и точно тогава естествено влезе младежът, с който се задявах по онова време. Докато се обясняваме какво правя там по дяволите дойде и шефа му, който също се включи в дискусията какво аджеба правим двамата в мъжката тоалетна. Аз вече бях умряла от срам и почервеняла до върха на носа си и си тръгнах бързо бързо от Ялта и следващия път като стъпих там беше около година по-късно, а може би и повече.
2. Онзи ден пък с Филип и Криси седяхме във Виктория и едно момиче много упорито гледаше към нашата маса. Гледаше не, ами зяпаше. 100 часа се чудихме дали не е някоя позната, ама ако беше нямаше така само да ни зяпа, а да дойде. Накрая вече ни беше толкова неприятно, че седнахме с гръб към нея. Но тя продължаваше. Усещахме й втренчения поглед вперен в гърбовете ни. По едно време питахме сервитьора какъв й е случая и той каза "ааами тя май гледа мача" и тогава осъзнахме, че точно над нашата маса има плазма :))))))
3. Още нещо скорошно е как се набих в колата на един непознат :)))) Чакам си аз един младеж да дойде ме вземе и той ми казва че е долу. Всичко много хубаво, обаче долу има две коли, а аз съм кьорава. Гледах странно към едната и човека от вътре ми маха и аз си реших че това е моят кавалер за вечерта и се шмугнах в колата. Ама не! Той беше толкова шокиран, че има жена като мен в колата си, колкото аз бях стресирана, че съм в колата на подобен мъж. Е, от едната куртоазия се запознахме, но аз се счупих от смях....
4. Любимия ми неловко - комедиен момент е как поканих най-безцеремонно в прав текст мъж вкъщи, а той след кратки размишления ми каза, че не е съобразил да разходи кучето по-рано и за това не може да дойде.... Въобще не се почувствах тъпо да знаете :)))) Още по-лошото е, че пича все пак дойде (макар че не беше разходил кучето тц тц тц) и... си тръгна с някаква също толкова безумна причина... Интересното е, че в периода между "дойде" и "тръгна" гледахме телевизия в съвсем буквалния смисъл и далеч не метафора за див и необуздан секс цяла нощ....
5. Дори не мога да преброя колко пъти ми се е случвало да обяснявам колко обичам високи токчета и колко са ми удобни и съответно на следващата крачка да стъпя толкова зверски на криво, че в следващите 2 седмица да не мога да се кача на нищо по-високо от джапанки.
6. Също толкова забавно ми е моето невероятно взимане на стълбите в Ел Корасон по гъз преди няколко години. От първото до последното стъпало. И до сега ми е непонятно как успях да си стъпя с токчето на дясната обувка в подгъва на левия крачол... Като станах първата ми работа беше да се скрия зад приятеля ми и се зачудих дали ми има нещо чак след като бях на безопасно разстояние от заведението. Оказа се, че съм си ударила коляното много лошо, после имаше едни приключения с рентгенови снимки, хапчета, бинтове и тем подобни.
7. Класика в жанра ми е спора с огледалото в Червило, когато глупавото момиче, с което се сблъсках челно правеше абсолютно същите неща, които и аз и се карахме коя да мине първа :))))))) Срам ме е да си призная колко време ми отне докато разбера, че е огледало :)))) А на хората около мен им беше толкова смешно, че дори не можеха да ми кажат какво се случва...
За сега толкова... Убедена съм, че има още много, но в момента не мога да се сетя. Списъкът със сигурност ще бъде актуализиран след време, особено като се има предвид, че напоследък ми случват всякакви абсурдни неща :)))
***Update
ето че се сетих за още един незабравим момент:
На 17-я ми рожден ден отидохме да празнуваме в Double vision (е 17 де, какво се мръщите) с приятелки и майки :) С мама тогава не си бяхме толкова близки колкото сега и в общи линии идеята беше по-скоро да види, че приятелите ми не са страшни, заведенията не са опасни и не правим нищо нередно. Та веселба, видиш ли, станала съм на 17 и в дискотеката пристига любовта на живота ми, който след 2 месеца заигравки (ооо боже драмаааа) най-накря ме награбва пред заведението и естествено точно тогава майка ми решава да си тръгва :))) Ей на това му се вика неудобна ситуация. Мама застана с ръцете на кръста тип поза "Ф" и изстреля "ти трябва да си Даниел... Аз съм майката на Любомира", а той въобще не подозираше за какво става въпрос. Всеки път като се сетя за това си умирам от смях, макар че тогава щях да умра от срам....
03 март 2009, вторник
Любими трагикомични моменти
Публикувано от bubulinka в 11:18
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар