Както предполагам всички сме наясно - спокоен живот в панелен блок няма. Не знам защо обаче ми се струва, че моите съседи са с напреднала форма на идиотизъм, особено сутрин.
По принцип положението не е чак толкова лошо. От години не са се случвали някакви всемогъщи комшийски скандали, защото хората се научиха (най-накрая) да не си обръщат внимание един на друг. Иначе като бях малка какви неща се случваха не е истина. Бях свикнала, че в момента, в който направя две крачки в хола кукувицата от долния етаж (която спеше с тапи за уши в килера) почваше да блъска като откачена по тръбите :D Веселба от всякъде.
Имаме си и една изпушила бабка, чийто кучета по едно време бяха достигнали забележителната бройка от 11 пумяра, сътворени от няма такъв инцест. Колко поколения на първоизточниците се отгледаха в този 3-стаен апартамент нямам идея, ноооо ако някой се хване да разбере, вероятно ще е много изненадан.
Освен кучетата, който по едно време извеждаше на 2 пъти (сега гледам че бройката май драстично е паднала, като че ли са само 3-4 останали) лудото бабче гледа и котки. Техния брой е неустановен, но със сигурност е стряскащ.
На първия етаж пък си имаме един дядка, който е винаги толкова накъркан, че редовно си прекарва няколко часа в дрямка пред вратата на входа или на апартамента, съпроводена от множество падания, докато не се откаже от опитите да нацели ключалката.
Тези, които ме провокираха да се замисля за милите си съседи, обаче се нанесоха през лятото. На последния етаж. Не съм много сигурна какъв точно им е случая, но май имат 2 или 3 дъщери, като никога няма да забравя как една нощ, докато едната си празнуваше рождения ден стана някакъв невъобразим скандал, който мина по стълбището И асансьора и се пренесе пред блока. Бях събудена от истеричните крясъци на въпросната девойка, които продължиха около час, в който се молех от нейде да ми дойде една хубава пушка, с която да отсрелям всичко живо дето ми попадне на мерника.
Другите ми съседи, които се нанесоха това лято направиха такъв грандиозен ремонт в разпадащия се блок, че всички бяхме убедени, че панелката ще се срути при още един пирон. Ремонта им беше толкова брутален и продължителен, че по едно време бяхме достигнали великата форма на комуникация с оставяне на бележки в асансьора - моята гласеше нещо от сорта на "Имайте милост през уикенда, някои имаме нужда от сън и след 8 часа сутринта".
Та идеята ми е, че в някой от тези два апартамента (макар, че не съм сигурна, само предполагам) тази сутрин в 9 часа се разнесе някакъв умопомрачаващ drum'n'bass, от който прозорците ми се разтрепериха и дори аз, дето спя като заклана, се събудих. И побеснях, защото не се случва за първи път.
Кой идиот подяволите слуша точно такава музика рано сутрин с кафето си? Що за болен мозък трябва да си, за да не се съобразиш поне мъъъъъничко, че не си сам на света, и че в тоя блок като кихнеш на първия етаж от последния ти казват "Наздраве".
Та в това отношение съседите ми са идиоти. Не знам точно кои, ноо това е без значение, важното е че бях събудена ужасно рано и то не романтично със закуска и кафе в леглото, а по груб и стресиращ начин :(
16 декември 2008, вторник
Моите съседи са идиоти
Публикувано от bubulinka в 9:46
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

5 коментара:
Госпожице Новачкова , правилно е да се напише помияр.Проверявайте за правописни грешки , когато блогвате.
чак сега осъзнавам колко ми липсваше блогването. Чак ще се разплача от умиление
напомни ми за тази случка с нашите съседи...
http://eclectical.wordpress.com/2008/09/07/съседски-заплахи/
мдааа... какво ли мога да кажа? Бележката е много яка :))) Обаче ми е много интересно как е възможно всички пенсионери да имат еднакъв почерк... Тва все едно баба ми го е писала...
Оправихте ли драмата с миенето на терасата или още имате такива проблеми? А разходихте ли се около посочените блокове? :))))
tolkova si tupa, che vseki put vse poveche i poveche se izumqvam ot maloumnite ti pisaniq...
Публикуване на коментар