Архивите говорят

Преди малко един приятел ме подсети за един пост от стария ми блог, който аз много си харесвам. И който между другото е единствения в който не е излята злоба в коментарите. Бях забравила, че по блогове мога да пиша хубаво. Така че enjoy!

Отне ми кутия цигари и 2 сезона и половина докато разбера какво по дяволите не й е наред на Кари Брадшоу. Тя е прееекалено драматична. Наистина минава всякакви граници. Ако беше всяка нормална жена щеше да е била шута на Тузара още след първия път или щеше да се е гръмнала.

По неин пример аз се замислих за разбитите сърца...

Онзи ден проведох с Ина един умопомрачителен разговор, в който споменахме всички хора, в които сме били влюбени, за които ни е пукало, които са ни наранили или които ние сме наранили. Тогава осъзнах, че двете с нея сме точните противоположности, но нито една от двете ни не е падала толкова ниско колкото Кари.
Не знам дали Ина е по-слабата от двете ни или нещо в мен не е наред,но до ден днешен тя търси в гаджето си образът на онзи, които й разби сърцето. Настоящето й гадже е наистина клонинг на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава (особено пред нея), само дето са осрали нещата при завършека.
Аз от своя страна направих точно обратното.
Всеки някога е бил нараняван прекалено искрено и прекалено дълбоко, за да си позволи лукса да му се случи втори път. Всяко сърце е било разбивано рано или късно, дори и да не си го признава. И всеки човек си има горчивия опит.
Аз също между другото. Мисля че станаха официално 4 години от както преживях "голямата си драма"... А може и да са 5 като се замисля... както и да е де 4-5 някъде, определено не обичам да се връщам към спомените си колко малка (това беше подсъдимо) и колко глупава (за съжаление не мога да повдигна обвинения) съм била, за това определено няма да се впускам в подробности. Крайния резултата ми беше точно обратния на Ина - тя се отдаде на безразборен секс, а аз се заключих вкъщи докато не заприличах на Miss Piggy с тъмен грим. След известно време осъзнах че той никога няма да се обади и имам спешна нужда да се взема в ръце. И така започнах да гледам с един нов, по-бубулински поглед над света.
Захвърлих кецовете и казах "Helloooooo" на красивите обувки - първо ниски и така постепенно до моите 13 сантиметрови Vogue съвършенства.Отказах се от широките тениски и на тяхно място в гардероба ми се появиха потници, туники, бюстиета. Скрих си широките панталони на дъното на гардероба (в последствие ги изхвърлих) и се облякох в къси поли, прилепнали дънки, красиви рокли.
За мое най-голямо изумление смених любимите Tool и SOAD и Disturbed с малко по-лекички неща (в последствие с Анелия, Ивана и Тони Стораро).
Още един глупак по-късно (който въобще не заслужава да бъде споменат по принцип ) аз се превърнах в жената, която Онзи-който-не-бива-да-се-назова-в-мое-присъствие може само да гледа от страни, да си бърше лигите и да знае, че каквото и да прави никога няма може да има.
Свалих 10 килограма, което беше повече отколкото бях качила.
Единствения проблем ми беше, че духът на миналото ме преследваше, но него му скимна странно ъъъ 3 или 4 (не мога да го мисля това сега) години по-късно да ми звънне да се видим. За това се изправих лице в лице с призрака си и го намерих точно такъв какъвто го бях оставила... С тая разлика, че вече определено не му подхождаше на годините да се държи пубертетски. Беше си онова същото "лошо момче", в което се бях влюбила и макар и сега да си падам такива, то и при лошите момчета си има тенденции, не можеш да се тъпче на едно място.
Та до там с моите призраци...

Дали ми е оставил някакъв белег в съзнанието? А не бе! Аз бях на 15 когато сърчицето ми беше разбито за пръв път!
Много дълго време го мразех, сега като се замисля по-скоро го обичам. По един много странен начин де. Обичам го, защото само с един смс, без да има ни най малка издея, извади от мен най-прекрасната жена която мога да бъда. По-силна, прекрасна и най-вече самоуверена.
Следващия път като (ако, защото за 4(5) години много успешно се разминаваме) ще го цуна по тоя повод.

Обичам да си мисля за него от време на време. Напомня ми колко много се обичам всъщност.