Хайде пак

Бях забравила колко искрено гадна е сутринта, когато имаш изпит. Макар че, както може би се досещате, не съм особено трогната от факта, че ми предстои поредния изпит, защото дори когато ми трябваше не можах да си намеря ново-новеничкият, отварян буквално веднъж, учебник по литература. Гадното чувство си е гадно чувство.
Най-малкото в момента е 6:30 сутринта, а аз съм свикнала да спя до 11 - 11 и нещо. Когато не съм си доспала съм особено зла и невероятно кисела. Гади ми се от цигарата, кафето ми има ужасен вкус и всичко останало отвратително по протокол - очите ми се с големината на хипер донъти, а си чувствам езика толкова подут, че не съм убедена дали мога да си кажа името... Ама то и с кой ли да си говоря толкова рано сутрин. Баща ми ме попита крайно удивено дали съм се побъркала като ме видя... А не бе...
Ето това отбелязвам като още едно предимство на НБУ пред останалите университети, освен великолепната материална база. За един ден провеждат по няколко изпита, кой от кой по-късно. И не се притесняват, че кандидат - студентите ще се опържат в следобедната жега, щото като бели хора си имат климатици в стаите... Както историята познава - климатици толкова приятно подухващи, че чак ти се доспива на хладината, след тежката предна вечер...
Така като гледам ми се е паднала някоя от огромните зали в унсс, в които се блъска супер много народ и около 20 минути след изпита ще се варя в собствен сос, ще съм потресаващо изнервена и ще имам спешна нужда от цигара. Миналата година поне това беше причината, поради която гледах да си свърша изпитите колкото се може по бързо и да изчезвам от тоя ад. Пък каквото стане - стане... Е, нищо не стана :D
Тази година вероятно отново нищо няма да стане, дори да съм съм твърдо решила да си консултирам отговорите с колегите наоколо.
И въпреки че съм наясно с този факт, сутринта продължава да ми буди най-гадните чувства като пеперуди в стомаха и всичко останало.
Какво да кажа? Стискайте палци и ми пожелайте много много късмет, щото то от самосебе си няма да стане :D